Санаториумът [bg]

Времето е все такова дни наред, толкова дълго, че Елин не може да си спомни колко пъти пристъпите и стихванията на виелицата я караха да се почувства в лапите на остри, обсебващи вълни на паника, които я пронизваха след всеки час на вятъра и снега.

— Оживено е — отбелязва Айзак, когато влизат в гарата.

Хората се събират на рехави тълпи — възрастна двойка, тийнейджърки с раници, увиснали ниско на гърбовете, голяма група ученици.

Малък павилион вляво продава кафе и сладкиши. Стомахът на Елин изръмжава от силния мирис на масло.

— Вие чакайте тук, аз ще купя билети — Уил тръгва към гишето, влачейки куфарите им.

Въпреки че наистина нямат билети, Елин знае, че той умишлено им дава време и пространство да си кажат довиждане.

Айзак търка носа на обувката си в асфалта, лицето му е измъчено.

— Странно е, че се разделяме, свикнах да си около мен — той млъква и стиска по-силно бутилката вода в ръцете си.

Елин не може да откъсне поглед от него — очите, косата, измъченото тревожно изражение на лицето му… Струва й се несправедливо, че го оставя тук сам.

— Ела с нас — внезапно казва тя. — Ще ти запазим билет, остани няколко седмици с мен и виж как ще се почувстваш.

— Още не, искам да се опитам да се върна към нормалния живот. Да видя как ще потръгне — Айзак стиска устни и отмества поглед. — Знаеш ли, не мога да престана да мисля как се усъмних в Лори. Точно преди ти да ми кажеш, че е мъртва, изгарях снимките й, които държах в портфейла си. Мислех, че Лори ми е изменила, а тя през цялото време е била там. Ако я бяхме намерили… — гласът му потреперва и заглъхва.

— Айзак, няма смисъл да се упрекваш. Ситуацията беше ужасна. Аз се усъмних и в теб, когато разбрах за обвиненията в заплахи, направих прибързани изводи, а трябваше просто да те попитам — дори сега лицето й пламва при мисълта, че се обади в университета.

— Но ние с теб не се бяхме виждали от години, отношенията ни бяха напрегнати. Разбирам защо си се усъмнила, но с Лори бяхме сгодени. Не трябваше да се съмнявам в нея, трябваше да й имам доверие.

— Как би могъл? Лори нарочно се е скрила в пристройката. Знаела е, че не се използва и че няма да я намерим. Там няма камери, няма начин да я открият лесно.

— Знам, но тази мисъл ме тормози и не мога да я избия от главата си. Фактът, че Лори през цялото време е била толкова близо.