Санаториумът [bg]

Тя тръгва, газейки в снега. Снежинките се забиват в лицето и очите й като мънички пухкави куршуми. Приливът на адреналин се засилва и я прави непохватна, краката й затъват в мекия сняг. Елин трябва да премести тежестта си назад, за да не се подхлъзне.

Най-после стига до главния басейн. Лукас седи прегърбен на шезлонг в отсрещната страна вдясно. Опитва се да обърне глава към нея, но движението му е като на кукла, рязко. Очите му се завъртат и разкриват белезникави кръвясали еклери.

Закъснях ли?

Елин се забързва, минава покрай басейна и стига до него.

— Всичко е наред, той се съвзема — Сесил се е навела над него и се опитва да го изправи. Държи се като медицинска сестра — грижовно, майчински, — но Елин не се заблуждава.

— Зарежи преструвките, Сесил — гласът й е бавен и спокоен. Непринудените й думи излъчват увереност, каквато Елин всъщност не чувства. — Знам, че си ти. Ти си действала заедно с Марго, не Лукас.

Сесил я поглежда замислено и смръщва чело.

Тя отговаря със същия преднамерено бавен тон като на Елин, но примесен със снизхождение, сякаш говори на дете.

— Не. Намерих го тук в това състояние. Опитвам се да му помогна.

Елин веднага разбира, че Сесил е избрала погрешна реакция. Изправена пред обвинение, Сесил би трябвало да е стъписана и вбесена, в отбранителна позиция, но не и това добре дозирано превъзходство.

Издава я.

От Лукас се изтръгва някакъв звук, дълбок и гърлен.

Елин се вглежда в него. Той е сменил позата си и сега се вижда лявата страна на лицето му. Челото над веждата е лепкаво от кръв, която се е съсирила на слепоочието. Кожата му е бледа и влажна или от пот, или от снега. Елин се прокашля, устата й е пресъхнала, няма слюнка.

Трябва да печели време.

— Знам, че си ти, Сесил. Ти се издаде. Беше умна, но само до последните няколко минути.

Изражението на Сесил е неразгадаемо.

— Издала съм се? — повтаря тя.

— Да. Онова, което каза в кабинета на Лукас. Отсега нататък ще правя каквото искам. Да върви по дяволите всеки, който се изпречи на пътя ми. Този израз… осъзнах, че съм го чела някъде. В блог, протестиращ срещу строителството на хотела. Някой беше написал, че Лукас е употребил същите тези думи. Същият коментар имаше и в „Туитър“.