Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Дон Хуан допълни, че повечето от промените, които изпитват съвременните магьосници, са леки промени в рамките на един тънък сноп от сияйни енергийни нишки, намиращ се в сияйното яйце, наречен „човешки сноп“, или чисто човешкия аспект на вселенската енергия. Отвъд тази ивица, но все още в пределите на сияйното яйце, е разположена сферата на мащабните промени. Когато събирателната точка се премести до някоя позиция, намираща се в тази област, възприятието все още е разбираемо за нас, но за да бъде цялостно, се изискват извънредно подробни процедури.
— Неорганичните същества подлъгаха теб и Карол Тигз при последното ви пътуване, като помогнаха и на двама ви да получите абсолютна компактност при мащабна промяна — каза дон Хуан. — Те преместиха събирателните ви точки до най-далечната възможна позиция, а после ви помогнаха да възприемате там така, сякаш сте в ежедневния свят — нещо почти невъобразимо. За да използва такъв начин на възприятие, един магьосник се нуждае или от практически познания, или от влиятелни приятели. Вашите приятели накрая щяха да ви измамят и да ви оставят двамата с Карол сами да се погрижите за себе си и да усвоите практическите мерки, необходими за оцеляването ви в другия свят. В крайна сметка вие щяхте да станете познавачи на цял куп процедури, също като онези крайно осведомени древни магьосници.
— Всяка мащабна промяна има различни вътрешни принципи — продължи той, — които съвременните магьосници биха могли да изучат, ако знаеха как да фиксират събирателните си точки за достатъчно дълго време при която и да е такава промяна. Единствено древните обаче притежавали специфичното познание, което се изисква за тази цел.
Дон Хуан добави, че осемте нагуала, предшестващи Себастиан, не познавали характерните процедури, свързани с промените на събирателната точка, и че наемателят показал на нагуала Себастиан как да получава цялостно възприятие при десет нейни позиции. Нагуалът Сантистебан се сдобил със седем позиции, нагуалът Лухан — с петдесет, нагуалът Росендо — с шест, нагуалът Елиас — с четири, нагуалът Хулиан — с шестнайсет, а самият дон Хуан — с две; това правело общо деветдесет и девет специфични позиции на събирателната точка, които неговата приемствена линия познавала. Той каза, че ако го запитам дали смята това за изгода, ще трябва да ми отговори с „не“, защото бремето на тези дарове карало линията му да се доближи до атмосферата, присъща на древните магьосници.
— Сега е твой ред да се срещнеш с наемателя — продължи дон Хуан. Може би даровете, които той ще ти даде, ще нарушат цялостното ни равновесие и нашата линия ще се потопи в мрака, погубил древните магьосници.
— Това е толкова тежко, че е просто отвратително — казах аз.
— Най-искрено ти съчувствам — рече той със сериозно изражение. — Зная, че за теб няма да е никаква утеха, ако ти кажа, че това е най-тежкото изпитание, на което може да бъде подложен един съвременен нагуал. Срещата с нещо толкова древно и загадъчно като наемателя вдъхва не страхопочитание, а неприязън. Поне такова беше моето отношение, а и все още е.
— Защо аз трябва да продължа всичко това, дон Хуан?
— Защото, без сам да знаеш, вече си приел предизвикателството на предизвикателя на смъртта. Аз подмолно се сдобих с твоето съгласие по време на обучението ти, точно както и моят учител се сдоби с моето.
— На времето и аз преживях същия ужас, само че по малко по-груб начин — добави дон Хуан и се закиска. — Нагуалът Хулиан обичаше да си прави кошмарни шеги. Той ми каза, че една много красива и страстна вдовица е безумно влюбена в мен. Нагуалът често ме водеше на църква и там вече бях виждал въпросната жена, която винаги се взираше в мен. Намирах я за хубава. А аз бях млад и похотлив. И когато нагуалът ми каза, че тя ме харесва, веднага лапНах въдицата. Можеш да си представиш как се почувствах, след като разбрах каква е грубата истина.
Едва се сдържах да не прихна, като гледах жестовете на дон Хуан, изразяващи изгубена невинност. В следващия миг осъзнах, че описаната от него ситуация не е смешна, а страшна.