Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
След това нещата се влошиха.
Цял ден се препъваше под свирепия вятър, проливния дъжд и проблясващите светкавици. Болката от натоварването отначало не й се стори нищо особено, защото знаеше, че има цел пред себе си. Ала скоро тя започна да подкопава решимостта й, зъбите й започнаха да тракат, а кожата й бе надупчена от ледените дъждовни капки. Тя смъкна качулката си още по-ниско над главата и продължи напред, без да вижда накъде се движи, изпълнена с вяра, че Оча ще я напътства.
Как оцеля този първи ден продължаваше да бъде загадка за нея; съществуването й се бе превърнало в кошмар, в който всичко беше против нея, опитваше се да я събори с могъщите пориви на вятъра, бичувайки безмилостно всеки сантиметър от кожата й, който се покажеше навън. Устните й се напукаха, очите й кръвясаха, а нежните й бузи се възпалиха.
Тя си намери една надвиснала скала, под която се сгуши — малка вдлъбнатина в стръмното, напукано лице на планината. Укритието вършеше работа срещу дъжда отгоре, ала водата продължаваше да се стича вътре по склона, а и вятърът виеше необезпокоявано в нишата. По някое време през деня изтрещя гръмотевица и това бе първият проблясък на надеждата за Кайку — тя не вярваше, че ще може да издържи още един ден в тази буря, а знаеше, че каквото и да беше времето, на сутринта трябваше да продължи. Затова се замоли горещо на Паназу гръмотевицата да означава край на бурята.
Изглежда, умората и изтощението надделяха над ужасните условия на убежището й, защото тя успя да заспи. Тази нощ не сънува нищо.
Събуди се от плясъка и ромоленето на вода, а ярката светлина от студеното и ясно небе беше превърнала плоските повърхности на близките камъни в искрящи огледала. Бурята бе отминала.
С големи мъки тя съумя да се измъкне от заслона си и да се изправи под блясъка на единственото око на Нуку. Опита да се протегне и изведнъж изохка, падайки на колене — това беше цената да прекара нощта върху студената скала. Едната й ръка и бедро се бяха схванали ужасно и тя едва можеше да свива пръстите си. Скоро обаче кръвта се върна във вкочанените й крайници и макар че я пронизваха болки къде ли не, изпита вътрешно удовлетворение и благодари на Паназу, задето бе отвърнал на молитвите й.
Тогава отново се изправи и се огледа наоколо. Планините изглеждаха също толкова далечни сега, когато се намираше сред тях, както и когато ги наблюдаваха от Чайм. От по-голямо разстояние огромните им размери ги правеха да изглеждат като обикновени, масивни скални склонове, завършващи със стръмни върхове. Ала след като човек се озовеше сред падините, котловините, клисурите и урвите, които оформяха кожата им, изведнъж биваше погълнат от тяхната вселена и му ставаше трудно да си представи външния свят, където земята беше плоска и в пейзажа не преобладаваха намръщените скали в черно и сиво. Тук перспективата се изкривяваше и навигацията преставаше да бъде толкова лесна, както бе извън планините.
Девойката извади Маската от торбата си и се вгледа в нея. Тя на свой ред се вторачи злобно в момичето — подигравателна, самодоволна усмивка, замръзнала върху червено-черното лице. Заради този предмет беше загинало семейството й. Заради този предмет храмът на Еню бе разрушен, а жреците му — избити. Тя я повъртя в ръцете си и я заразглежда внимателно. Това беше Истинска Маска и ако беше вярно онова, което й бяха казали, щеше да й покаже пътеката към мястото, където бе направена. Скрития манастир, обитаван от Чаросплетниците.
Тя все отлагаше този момент, уплашена от перспективата, за която я беше предупредила Мишани — от малковероятната възможност да се плъзне през пластовете на дървото във владенията на безумието и смъртта. Ала тя бе направила своя избор още когато бе избрала да тръгне сама от пещерата и всяко отлагане само й пречеше.
Времето бе настъпило. Тя я сложи на лицето си.
Ефектът, ако изобщо имаше някакъв ефект, никак не се покриваше с очакванията й. Тя нито умря, нито полудя. Изпита някакво особено чувство — сякаш се отделяше от света, който виждаше през прорязаните отвори за очите, а самата Маска се затопли и като че ли омекна на лицето й, все едно беше някакъв дебел пласт кожа, а не нещо, изработено от дърво. След това се появи всепоглъщащото задоволство, сякаш потъваше в плюшените гънки на разкошно легло. Не след дълго обаче и това усещане отшумя и тя се почувства малко глупаво, задето се бе притеснявала толкова.
Пое отново. Нямаше никаква представа какви точно напътствия да очаква от Маската и за известно време имаше съмнения, че едва ли може да очаква нещо от нея. Тогава си спомни онова, което Кайлин й бе казала — че Маската ще се активира едва когато наближи манастира. Ала колко далеч беше той, и в каква посока? Спокойно можеше да се намира от другата страна на планините!