Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— След като сметна, че ще е по-добре да не присъствам на разговора ти със Сонмага — ледено каза тя, — очевидно не.
Мишани беше доста изненадана от реакцията на баща си, след като му съобщи, че Престолонаследничката не е получила заразената с костна треска нощница. Той сякаш захвърли цялото си достойнство, лицето му почервеня, а цялото му тяло се разтрепери от неконтролируема ярост. Девойката никога не го беше виждала такъв. Остатъците от старата Мишани искаха да утешат баща й, или поне да успокоят неговия гняв; ала в сърцето си тя го презираше. Колко лесно бе разкъсала фасадата на неговата невъзмутимост! Беше му разказала чистата истина за онова, което се бе случило в градините на Императорската цитадела. А можеше да го излъже, да му каже, че Лусия е била твърде строго охранявана, или че са разбрали за подаръка, който носеше; тя обаче не можеше да падне толкова ниско. Държеше се гордо пред лицето на бащината си ярост. Ако не бяха годините на обучения, дори нямаше да използва официалния тон на висшия сарамирски, с който се характеризираха обръщенията на децата към родителите им.
— Къде сбърках с теб, Мишани? Къде е семейният ти дълг? — той крачеше нервно из стаята, неспособен да стои на едно място. — Имаш ли представа колко живота щяха да бъдат спасени, ако бе направила онова, за което те бях помолил?
— Ако бях убила едно дете на осем жътви? — отвърна момичето. Баща й се опули насреща й. — Защо не ми го кажеш направо, татко? Не се крий зад евфемизми и високопарни слова. Ти просто искаш аз да понеса товара на твоите действия; поне имай смелостта да си признаеш това пред себе си.
— Никога не си ми говорила по този начин, Мишани!
— Никога не съм имала основания за това до този момент — рече тя. Тонът й беше спокоен, ала смразяващо твърд. — Ти позориш себе си, татко, позориш и мен. Не ме интересува какво ти е обещал Сонмага. Дори и да ставаше въпрос за ключа към Златните владения, пак нямаше да си струва цената. Ти си се превърнал в негова пионка срещу някаква награда; това мога да го разбера. Обаче правиш и мен своя пионка, защото знаеш, че не мога да ти откажа. Ти искаш да се възползваш от мен, татко. Аз бих сторила всичко за теб, ако можех да го сторя с чест, независимо колко трудно би било. Извършвала съм дори убийство, за да те защитя! — Очите му се разшириха при тези думи; макар че винаги бе подозирал, че смъртта на Йокада не беше нещастен случай, беше доста изненадващо за него да чуе признанието й. — Ала това? Да дадеш заразена дреха на едно момиченце и да го оставиш да умре от мъчителна смърт? Няма да падна толкова ниско, татко. Дори и за теб.
Авун се задъхваше от ярост.
— Как се осмеляваш да ми намекваш, че твоята чест е по-важна от моята по този въпрос?
— Нищо не намеквам — каза дъщеря му. — Ти си се заел да свършиш тази работа. Аз, в крайна сметка, не успях.
— Та тя е Различна! — извика Бараксът. — Различна, не разбираш ли? Не е дете. Трябвало е да бъде убита още при раждането й.
Мишани се замисли за Кайку и думите излетяха от устата й преди да може да ги спре.
— А може би това изобщо не е правилно.
Пред очите й изведнъж избухна ярък бял пламък и тя се озова на пода, а косата й се бе разпростряла като черно крило върху падналото й тяло. Трябваха й няколко секунди, за да разбере, че е била зашлевена — силно, през лицето. За малко да заплаче от изненада и болка, ала успя да се овладее и преглътна сълзите си. Тя изгледа баща си с влудяващо спокойствие. По плешивото му теме бяха избили капчици пот, а очите му се бяха изцъклили. Изглеждаше нелепо.
— Не момиче, а змия! — изсъска той. — Да се обърнеш срещу семейството си по този начин! Още утре заминаваш за залива Матакса, където ще останеш през целия сезон, а щом настъпи зимата, ще видим дали ще продължиш да бъдеш моя дъщеря!
Той продължи да се взира в нея, очаквайки да види дали тя ще посмее да му отговори, за да я накаже и за това. Обаче девойката не му достави тази наслада. Бараксът изсумтя и излезе от кабинета.
Веднага след това Мишани се запъти към двора на слугите, минавайки пътьом през стаята си, за да си сложи малко пудра, с която да скрие белега от плесницата. Получи се доста добре, макар и да придоби малко болнав вид. Е, щеше да го преживее. Ако щеше да замине за залива Матакса утре — а едва ли можеше да остане тук при сегашното положение на нещата — се налагаше да свърши доста неща тази вечер.
Завари Гоми да чеше конете в обора. Той беше нисък, набит мъж с бръсната глава и плоско лице, което създаваше впечатление за мъдрост, прагматичност и благонадеждност едновременно. Мъжът се поклони ниско, когато я видя застанала на вратата на конюшнята, но Мишани си помисли, че долавя нещо неприятно в погледа му. Йокада, слугинята, която девойката бе отровила, за да защити репутацията на семейството си, беше негова племенница.