Вещерите от Сарамир

На централната платформа пред мнозинството Ангър ту се разхождаше гордо около червените дървени колони на арката, ту се присвиваше като хищник, гласът му достигаше до всички кътчета на площада, ръцете му махаха буйно във въздуха, а рошавата му коса се развяваше от вятъра. Той не беше хубав мъж — бе по-нисък за телосложението си, отколкото трябваше, а чертите му бяха груби и недодялани, ала никой не можеше да отрече, че имаше обаяние. Страстта в гласа му беше очевидна, когато говореше за многобройните опасности, които щяха да връхлетят Сарамир, ако Различната се възкачеше на престола. Той използваше сцената като превъзходен театрален актьор, а интонацията и жестовете му докарваха тълпата до екстаз. Хората викаха все по-силно и по-силно, докато накрая той трябваше да крещи, а множеството вече бе станало неудържимо. Това, което им казваше, не беше нищо ново, ала начинът, по който го изразяваше, бе невероятно убедителен, а аргументите, които прилагаше, бяха несъкрушими. И тъй като славата му бе нараснала главоломно през последните седмици, слушателите му непрекъснато се увеличаваха.

Заелис изпита неприятно предчувствие, докато гледаше скупчения народ. Напрежението във въздуха се сгъстяваше все повече и повече. Аксками се люлееше на острието на бръснача, а Императрицата му, както изглеждаше, не правеше нищо по въпроса. Обхванат от отчаяние, учителят се зачуди дали Анаис изобщо се вслушваше в съветниците си, когато й обясняваха за надигащото се недоволство по улиците на столицата, както и дали продължава да търси начини да спечели благородните семейства на своя страна. Вниманието й бе погълнато до такава степен от докладите за рода Амача и рода Керестин, които събираха армиите си, че не й оставаше никакво време да помисли за други неща. Колкото и да я уважаваше и да й се възхищаваше, Заелис трябваше да признае, че тя също бе виновна за арогантното поведение на благородниците. Дълбоко в сърцето си Императрицата не вярваше, че по-долните социални слоеве са способни да се организират достатъчно добре, че да й навредят. За нея Аксками беше нещо като детска градина, гъмжаща от непослушни своенравни хлапета, които трябваше само да се наглеждат, за да не се наранят. Идеята, че можеха да пренебрегнат лоялността си към нея по този въпрос, бе минала набързо през ума й, ала Императрицата не й беше обърнала по-голямо внимание. Тя страдаше от липса на съпричастие; не бе в състояние да разбере нивото на омразата, която тези хора изпитваха към възлюбеното й дете. Анаис нямаше и най-малка представа какъв ужас предизвикваше думата Различен в душата на обикновените хора.