Вещерите от Сарамир

— И, разбира се, вие никога няма да забравите помощта, която Чаросплетниците ви оказаха — допълни Какре. — Вие, Кръвният Император на Сарамир, няма да забравите кой ви постави на трона.

— Всемогъщи духове! — възкликна Мос. — Сключихме сделка, а аз съм човек на честта! Ние сме съдружници. Изпълнете вашата част от уговорката и аз никога няма да забравя своите задължения.

Какре кимна бавно.

— Предвиждам дълги и взаимно ползотворни отношения между рода Батик и Чаросплетниците — рече той.

— Точно така — потвърди Мос, ала бе неспособен да прикрие едва доловимата нотка на отвращение в гласа си. Какре не даде признаци, че я е забелязал. Той се сбогува с Императора, оставяйки го на собствените му мисли.

Мос напълни чашата си за трети път. Той беше едър и широкоплещест човек и на алкохола му трябваше доста време, за да му подейства. Бащата на Дурун взе бокала си и излезе на балкончето, където почувства как галещите лъчи на окото на Нуку затоплят приятно кожата му, обливайки в мека вечерна светлина улиците на Аксками. Неговия град. Той беше оправил нещата, бе възвърнал реда и беше дал на хората водач, в който отново да повярват. Родът Еринима бе отстранен, а мирът — възстановен.

Погледът му се плъзна по склона на хълма, където се издигаше Императорската цитадела, по Императорския квартал, покрай суетнята на Пазарния район, през доковете и искрящата повърхност на реката Керин, след което премина и отвъд града — към равнините и далечната линия на хоризонта.

Тялото на Престолонаследничката така и не беше открито. Тя бе изчезнала вдън земя, без да остави какъвто и да е знак или следа след себе си. Най-опитните му хора не бяха успели да открият нищо и макар че търсенето продължаваше, той се съмняваше, че някога щеше да се увенчае с успех. Лусия се бе изпарила като фантом, като сянка, като пустинен мираж. Имаше хиляди възможности да е умряла по време на хаоса, обхванал Цитаделата през онзи ден. Той обаче не вярваше на никоя от тях.