Обещанието на Тъндър
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: beyond the horizon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Канушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещанието на Тъндър». Краткое содержание книги:
Грейди не издържаше вече. Искаше да изкрещи на целия свят, че обича Сторм, но не беше сигурен, че тя е готова да го чуе. През последните няколко дни съвсем не я беше пренебрегвал, просто й даде време да подреди чувствата си. Истината беше, че обичаше Сторм и не можеше да живее без нея. Би направил всичко, на което е способен, за да я накара да го обикне, както е обичала Бъди. Така беше потънал в мислите си, че не чу Смеещия се ручей да влиза в обора. Забеляза я едва когато мокасините й проскърцаха в прясното сено. Смеещият се ручей го докосна по лакътя и той се обърна към нея.
— Смеещ се ручей! Какво правиш тук? Летящия орел ли търсиш? — Грейди знаеше за нежните чувства на Летящия орел към нея и се питаше защо младият му приятел не е по-настоятелен към нея. Тя се нуждаеше от здрава ръка, която да я обуздае.
— С тебе искам да говоря, Тъндър. Откакто дойдохме в Мирната долина, не сме оставали насаме.
Грейди рязко пое дъх. Искрено се надяваше, че Смеещия се ручей няма пак да се опитва да го съблазнява. Беше дяволски уморен от това.
— Зает съм, Смеещ се ручей. Какво искаш?
Очите й заблестяха и тя отчаяно се вкопчи в ръката му.
— Не искам да се върна в резервата. Искам да остана с теб и Тим.
— Невъзможно — каза Грейди. — В къщата ми има място само за една жена и това е Сторм. Тя ми е съпруга.
Смеещия се ручей съвсем се обезсърчи.
— Аз ще ти бъда втора съпруга.
— Нуждая се само от една. — Ако й го повтаряше достатъчно често, може би щеше да го проумее.
— Защото Сторм ще има дете от теб? Затова ли искаш да я отведеш?
Грейди застина.
— Какво каза?
— Сторм ще ти роди хилави деца. Аз мога да те даря със силни синове и дъщери като Малкия бизон, в чиито вени ще тече кръвта на племето.
Грейди разярено я разтърси.
— Какво каза за Сторм? Защо мислиш, че очаква дете от мен?
Смеещия се ручей тутакси осъзна грешката си. Разбра, че Грейди не е знаел за детето. Той стисна ръцете й толкова силно, че тя се разтрепери, уплашена, че няма да я пусне, преди да е отговорила на въпроса му.
— Чуваш ли, Смеещ се ручей? Кой ти каза, че Сторм е бременна?
— Чух ги да говорят с майка ти — отвърна индианката с явна неохота.
— Сигурна ли си? Съвсем сигурна ли си? — пръстите му свирепо се впиваха в ръката й над лакътя.
— Да! Чух го съвсем ясно!
От устата на Грейди изригна поток ругатни. Без да каже и дума я отблъсна настрани и закрачи навън. Стиснатите челюсти и отсечените бързи стъпки издаваха силния му гняв. Когато разбра, че не тя е предизвикала гнева му, както отначало си помисли, Смеещия се ручей въздъхна облекчено и се отпусна в купчината сено. Тя направо подскочи, когато от сенките изникна Летящия орел.
— Защо се срамиш с Тъндър? Честта ти страда, когато се предлагаш на мъж, който не те иска.
— Откъде изскочи? Шпионираш ли ме?
— Не те шпионирам. Често имам работа в обора.
— Чул си всичко, предполагам.
— Достатъчно, за да разбера, че Тъндър не се поддава на съблазни. И за глупаците е ясно, че той обича жена си. Защо продължаваш да му досаждаш? Когато се съберем, аз ще съм единственият мъж в живота ти.
— Няма да се омъжа за друг, освен за Тъндър.
— Сторм носи дете от него. — Гъста червенина плъзна по лицето на Смеещия се ручей. — Време е да разбереш, че аз ще съм ти съпруг. Позволих ти да си живееш живота, като се надявах, че ще превъзмогнеш увлечението по Тъндър. Баща ти вече ми позволи да се събера с теб. Аз ще те върна в резервата и там ще живеем заедно според законите на племето.
— Дрънкаш глупости — присмя се Смеещия се ручей и се извърна.
Лицето на Летящия орел потъмня и той я дръпна към себе си.
— Говоря истината. Семейството ти те е разглезило безсрамно и трябва да те направлява здрава ръка. Суифт Блейд ми предложи да остана за постоянно в ранчото и аз приех. Харесва му, че съм работлив и умело се справям с конете. Ще живеем добре, Смеещ се ручей. Мирната долина е подходящо място да отгледаме децата си.
— Няма да имам деца от теб.
Тя плахо надзърна към Летящия орел през завесата на дългите си черни мигли. Настоятелността му едновременно я изненада и възбуди. Наистина е красив, може би дори колкото Тъндър, но никога не е бил особено напорист. Внезапно го видя в нова светлина. Висок и здраво сложен, ястребовите му черти и високи скули показваха благородния му произход. Беше безпощаден воин, въпреки че бе избрал различен живот от този на Тъндър.
— Прекалено съм снизходителен — рече Летящия орел и се изправи пред нея. Хвана я за ръцете и грубо я вдигна на крака. — Ти си моя — рече свирепо. — Ако не знаех, че Тъндър е човек на честта, никога не бих ти позволил да го придружиш до фермата му.