Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— В събота ще дойда по работа — физиката и изобщо — каза Андрей на сбогуване.
Хм… в събота Мура заминава с класа в Комарово за почивните дни. И тъй, ще бъдем сами.
Днес е четвъртата ни среща, ако броим от самото начало. Сигурно вече е време да останем сами, че иначе така и няма да стигнем до любовта!
…Може би е за добро, че имаме толкова общи неща (Канадската ливада, etc.).
След преживяната драма трябва да съм предпазлива с чувствата си.
Ще бъдем сами… Сами?… Ще бъдем сами!
14 април, събота
Разбира ли той, както разбирам аз, до какво може да доведе първата ни истинска среща? Без Мура, без пискливата певица, без келнера с мека китка и Канадската ливада в Мъглата?…
Дали си мисли от сутринта като мен, че двамата ще сме съвсем сами, ако не броим, естествено, Лев Евгенич, Сава и Хантенбайн? Дали разбира, както разбирам аз, че можем да пратим Сава на разходка, а Лев Евгения да го затворим в кухнята насаме с хладилника?
И освен това дали и той си купува еротично бельо, както правя аз (намирам се в магазин „Дива орхидея“)?
Макар че какви ги говоря… такъв мъж (висок, строен мъжествено лице, небръснато от вчера, плътен глас, etc.) изобщо няма нужда от сексуално бельо. Той, разбира се, е попадал стотици пъти в такива ситуации и стотици жени са му висели на врата и продължават да си висят… и така нататък.
Но на мен ми е абсолютно необходимо истински еротично бельо (просто за всеки случай, за да съм по-спокойна)!
Да си припомним печалния ми опит — Роман обичаше комплектите. Остава ми само да си избера подходящия комплект. Веднага отхвърлих панделките, кантовете, мънистата и всякакви излишества. Бельото трябва да е красиво, но семпло, за да не си помисли той, че съм се натруфила с пух и пера специално заради него или че всеки ден се кича с пера като петел.
В бяло подсъзнателно се чувстваш като младоженка; черните с малко червено гащички и сутиен навяват мисълта за простодушен публичен дом от епохата на „Ямата“; жълтият цвят придава неприятен оттенък на бледата кожа и изобщо е подходящ само за идеална фигура, а светлосиньото и розовото напомнят за трогателните комплекти в детските градини по съветско време…
Черно? Хм, черно… Решавам, че в черна дантела ще изглеждам истинска жена, зряла и страстна, а заедно с това семпла и с вкус.
Намерих много красив черен комплект със сребриста дантела. Само да не е прекалено?… Не, не е прекалено, не е прекалено, точно каквото трябва си е!
…Изглежда, че все пак е прекалено — много е скъп, цялата ми заплата… Каква е тая социална несправедливост — човек цял месец неуморно сее сред народа разумното, доброто, вечното, а в края на месеца срещу това може да си купи бикини и сутиен със сребриста дантела, след което няма да му останат пари дори за чорапи?
Купих си от турското магазинче срещу „Дива орхидея“ симпатичен комплект, три пъти по-евтин и не по-лош, много съм доволна.
Прибрах се, накиприх се с новите сутиен и бикини, обадих се на Альона. Попитах я с какво да учудя Андрей, в смисъл на храна.
— Ако искаш наистина да го учудиш, свари му пелмени „Даря“, сигурно никой друг никога не го е посрещал така, — каза Альона.
Заклех й се, че този път съм настроена за подвизи в кулинарен план.
— Тогава сготви еротична испанска супичка — подсмихна се Альона. — Казват, че ефектът е страхотен.
(Тя вече е изпробвала еротичната си супа върху Никита, но той не се брои — изял я с макарони по моряшки и съсипал ефекта й.)
— Рецептата е елементарна, дори ти можеш да я направиш. — Усетих в думите й неприятен подтекст. — Слушай.
1. Размачкай 100 г борови семена (имам наченато пакетче кашу) с три жълтъка.
2. Прибави чаша пилешки бульон (имам пилешки кубчета „Маги“) и чаша разбит каймак (каймак или мляко, не виждам разликата).
3. Затопли на бавен огън (не се разсейвай и за миг, спомни си за всички изгорели тенджери, макар че това е почти невъзможно), прибави шафран (аз пък имам сол и пипер).
4. Прибави и две лъжички испанска анасонлийка (тъкмо имам мартини).
Реших, че няма да правя супата. Или да я правя? Още повече че имам всичко необходимо.
Сготвих супичката и изпекох ябълков пудинг.
На вратата се позвъни и побързах да си обуя чорапите. (Купих ги просто за всеки случай, телесен цвят с широка дантелена лента. Продавачката каза, че са съвсем нов, подобрен модел, който ще промени света — дантелената лента е с 2 см по-широка отколкото при предишните модели.)