Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
2. се запознала с някакъв на улицата, но освен улицата той си имал и разкошен апартамент.
— Поне знаеш ли къде живее тоя твой Андрей? — строго попита Альона, — или си живее като бездомник в ландроувъра?
3. се возила по „Невски“ в кабриолет и хвърляла от прозореца бели рози, подарени й от някого (а аз съм криминална личност, замесена в подозрително ПТП).
Този някой се оказал много заможен човек.
— А какво работи твоят Андрей? — заинтересува се Альона. — Питам те като майка!
Казах, че не знам, но в колата му винаги има големи ботуши, а по телефона се кара за някакви вагони.
— Да не е кантонер? — предположи Альона. — Или ватман? Но тогава откъде има ландроувър?
А между другото този някой два дни след първата среща предложил на Альонината позната да се омъжи за него докато на мен не са ми предложили дори да отидем някой път на кино.
Изпитвах разяждаща завист към познатата на Альона… Защо този неочакван късмет не ни се падна и на двете! Например на нея апартаментът и омъжването, а на мен… аз бих искала да хвърлям рози от кабриолета!
Всъщност това е гениално изразена формула на женската дружба — едната приятелка не е против на другата да й се случи нещо хубаво, стига да го има и тя. Мъжкото приятелство почти не се среща сред жените, то е изключително рядко, имаме го само ние с Женка, Альона, Олга и Ирка-хамстера. Приятелството ни е издържало всичко. Дори когато Женка си купи от една разпродажба пуловер „Бети Баркли“ само за десет евро, а за мен нямаше, аз се държах и поисках единствено клина й за ски „Калвин Клайн“.
Алъона позвъни още веднъж. Току-що разбрала от познатата си, че годеникът отпада. Познатата й не била разбрала правилно за женитбата. При това главата на онзи се оказала прекалено голяма и склонна към оплешивяване (аха, аха, затова пък Андрей е висок, строен, мъжествено лице, небръснато от вчера, плътен глас и т.н.).
7 април, събота
Мадрид, терористичен акт.
През целия ден си мисля за един млад мъж испанец. В онзи влак били жена му и малкото му момиченце. Жена му била със синя рокля с розова якичка, с кошница в ръце, а момиченцето с бяла дантелена престилчица, като в картините на Гойя. И сега той е научил, че вече ги няма… от телевизора, в обедната почивка в офиса…
Измислих си този мъж, всъщност той не съществува, но през целия ден си блъсках главата как ще живее по-нататък.
По телевизията говорят, че това не е последният терористичен акт в света. А това значи, че рано или късно ще има още жертви (дано поне това не става!) и за тях ще разкажат по телевизията, и всички ще се ужасяват и ще плачат, а за този мъж ще забравят, макар че той никога вече няма да си има жена със синя рокля с розова якичка и дъщеричка с бяла дантелена престилчица.
10 април, вторник
Вечерта дадох консултация на Плешивия. Той дойде доволен, със списъка на добрите си дела, и гордо зачете:
1. Купил на близката детска градина десет кукли и модели на колички — ламборджини, ферари, мерцедес, субару импреса WRX.
— Ферарито си го оставих за мен, не можах да се разделя с него, нали не е фатално? — стрелна ме разтревожено Плешивия.
Кимнах — засега не е, нека видим какво следва нататък…
2. Превел една бабичка през улицата и незабелязано й пъхнал в джоба петстотин рубли.
Смятам, че Плешивия иска да изклинчи — помоли ме да броя бабичката за две добри дела, но аз бях строга.
— Една бабичка, едно добро дело! — отсякох твърдо.
Плешивия каза, че и партньорите му искат да си имат личен психолог и да вършат добри дела. Това ме радва — колкото повече клиенти, толкова по-бързо ще се подобри материалното ми положение и тогава няма да е нужно да преразглеждам принципите си за водене на домакинството и да лъжа Ирина Андреевна, че съм на специалната модерна диета само от „Бистрьонок“.
— Днес двете с Мура сме канени на ресторант извън града — казах на Альона и това прозвуча толкова красиво, че малко се учудих, като разбрах, че просто си пътуваме по шосето накъдето ни видят очите (макар че това безспорно е много по-интересно, отколкото да се насочим към някое определено място). Най-после намерихме ресторант, което си беше чист късмет, във всеки случай Андрей не очакваше да го види.
Оказа се, че стъклената постройка в Репино, от която като студентка си купувах салам и домашни пантофи, преди няколко години се е превърнала в ресторант, снобарски по интериор и престижен по цените в менюто.
Вечният проблем: ако избереш най-скъпото ястие, ще те възприемат като авантаджийка, ако пък е най-евтиното — като простовата женица, която можеш да почерпиш и с дебърцини от близката сергия, затова просто посочих с пръст някаква риба, а Мура и Андрей подробно проучиха менюто и се спираха на всеки ред като истински кулинари.