Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
А той също има малка гънка, но тя не предизвиква у него негативни емоции, дори обратното… и аз съм далеч от съвършенството.
3. Всичко е просто прекрасно, но защо, защо не мога да се отърся от мисълта че току-виж той изведнъж… се окаже като онези, прехвърлилите трийсетте?
…Ох, слава богу, не е!
Альона казва (затрупа се с книги за секса и сега постоянно предава новополучените си знания на мен и Олга), че мъжете винаги толкова се стараят с нова партньорка, че почти не изпитват удоволствие.
В този смисъл много се безпокоях за Андрей, но той очевидно също е чел тази книга за секса, защото направи всичко, което можа — и скоро вече не бяхме нови партньори, а напълно стари.
Горките съвременни хора имат само проблеми! Как примерно е било по-рано (знам от литературата):
— Ах, завладяхте единственото съкровище, което притежава едно честно момиче! — това е при загуба на невинността.
Или:
— Ах, завладяхте едиственото съкровище, което притежава една честна жена! — това е при загуба на честта.
И партньорът разбира, че това не е шега работа и трябва да даде някакъв отговор — ще се жени ли или ще каже „остави ме на мира!“.
А сега?
Сега е прието след секса да се правиш, че не се е случило нищо особено, затова много се стараех да покажа пред Андрей, че това не е много важно за мен и сега ще си говорим на общи теми, и няма да има никакво „Ах, завлядяхте единственото съкровище, което има една честна жена!“.
Говорихме си за какво ли не много дълго, до четири сутринта. Тоест аз говорех на всякакви общи теми — за политика, литература, изкуство. Разбира се, до болка ми се искаше да попитам Андрей женен ли е, но той можеше да си помисли, че предявявам някакви права над него (само заради една нещастна нощ), затова не зададох нито един личен въпрос (адресна регистрация и др.).
Единственото, което успях да си изясня (и то повече заради Альона), беше какво работи. Изобщо не е медиен магнат, просто строи нещо в Ленинградска област (а защо все пак да не я наречем Питерска губерния?), може би далекопроводи (не съм сигурна, че съм го разбрала правилно, но беше свързано с електричество), а в шест сутринта Андрей скочи като попарен.
— Дявол да го вземе!… Трябваше да си тръгна не по-късно от пет! А още по-добре в четири! — викаше той, като се обличаше мълниеносно като войник по тревога, и избяга.
Къде избяга?… От асансьора се развика, че ще се обади, като се върне. Откъде ли ще се връща?
Интересно коя ли работа започва в шест сутринта, а по-добре — в четири? На мен например не ми се е случвало.
А може би не бърза за работа, а при жена си, любовницата си, старата си баба?
15 април, неделя
Сутринта Андрей не се обади.
За да се разсея от хипнозата на телефона, отидох с Ирка-хамстера във Владимирския пасаж за продукти. Ирка каза, че след ужасната драма с Роман нямам право на друга грешка и сега трябва да се опитам да опитомя Андрей.
Добре помня как се мъчех да приуча Сава Игнатич към специалната котешка тоалетна!… Нищо не се получи, наложи се да го пускам на разходка.
Ирка-хамстера смята, че основната идея при опитомяването на мъжете е… с една дума, мъжът трябва да бъде хранен, затова най-напред отидохме в отдела за подправки, откъдето по съвета на Ирка купих карамфил, индийско орехче, канела и къри.
Супермаркетът е много удобно и полезно изобретение в сравнение с малките магазинчета за хранителни стоки, особено за мен, писателката — там можеш да изучаваш живота, като надничаш в чуждите кошници. Забелязах една младичка двойка. В кошницата им имаше:
1. кутия с двоен надувен матрак,
2. пакетче дъвки.
Ще се любят на пода и ще дъвчат дъвка. Добре им е на тях, нямат си грижи, а аз трябва да храня семейство…
Исках да взема замразена пица, лазаня и рибни пръчици.
— Да не си превъртяла? — зашепна ми Ирка и ме плясна по ръката. — Ще купим месо! Той какво обича повече — свинско или телешко? А може и овнешко, в такъв случай ще отскочим до пазара…
Разбирам, че Ирка-хамстера ми желае здрави и трайни отношения с Андрей, но смятам, че понякога губи мярката в грижите си към мен.
Купихме две парчета свинско и за всеки случай едно парче телешко.
— А как ти се видя сексът с Андрей? — попита ме Ирка до рафта с десертите и в този момент надуха музиката — в нашия супермаркет често пеят и танцуват в рамките на разни рекламни акции.
— Прекалено сладък — отроних замислено, докато изучавах надписите на опаковката на течната сметана. Надписите бяха дребни, специално за много зорки орли с прогресиращо старческо далекогледство…
— Няма прекалено сладко — авторитетно заяви Ирка и аз послушно сложих сметаната в кошницата. — Аз например съм изключително страстна, направо пожар… и изобщо вече сме на по трийсет и шест, точно във възрастта, когато жената най-сетне започва да разбира защо е нужно всичко това…