Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
— Ами ние с Мура отдавна сме разбрали защо — аз го слагам в кафето, а Мурка просто взема опаковката и си я пъха в устата…
— Какво каза?! — изписка Ирка. — Не те чух, нима ти…
16 април, понеделник
Андрей не се е обаждал, но това няма значение, отношенията ни ще са от най-здравите — по сметка и взаимна симпатия, когато любовта расте и се развива бавно, както разцъфват цветята.
За да се разсея, ходих с Олга в Капелата на хора на момчетата. Те са чудни, пяха много трогателно за надеждата и любовта. Ще пораснат и ще крещят: „Донеси крика!“, понякога ще остават да нощуват, а после няма да се обаждат…
В Капелата си оставих мобилния телефон на вибрация.
17 април, вторник
Андрей не се е обаждал и не трябва. Не съм влюбена. Женка каза: „Твоят Андрей се оказа плейбой.“
— Какъв смисъл влагаш в тази дума? — попитах я хладно. Нямаше какво да правя и много се обидих заради Андрей. Опитах се да анализирам какво значи плейбой:
1. Който има мускули и красота (той ги има със сигурност).
2. Който има много жени (по всяка вероятност ги има).
Излиза, че Женка е права, трябва да престана да мисля за него. Ще се срещнем като чужди хора на съдебния процес и край.
18 април, сряда
Не му ли харесах, дали не бърборех прекалено много?
Абсолютно ясно е, че никога няма да се обади. Както и преди, не съм влюбена, само ми е страшно обидно, че не ставам за нищо.
За да се отвлека, ходих с Олга на спектакъла на Гришковец.
Гришковец каза, че за да разбереш мъжете, не е нужно да четеш неразбираеми психологически книги, в които те учат да се държиш с тях като с диви зверове — да опитомиш, да измамиш…
(По повод на дивите зверове имам собствена информация. В една книга за дивите маймуни пишеше, че възрастният самец се шляе по цял ден, като закача другите самци, досажда на самките и през цялото време яде. Всеки сам може да си направи изводите.)
Напълно съм съгласна с Гришковец, че за разбирането на мъжете е нужно:
1. Да прочетеш как 560 моряци на един кораб потъвали и пеели. От това ще ти стане ясно какви са те, мъжете.
(Защо да чета, и без това плаках, когато го разказваше.)
2. Трябва да обичаш и уважаваш мъжете не заради нещо, например заради парите, а просто така.
(Тук съм чиста пред съвестта си — за пари можеш да обичаш и уважаваш само Плешивия.)
3. Мъжете на всяка цена трябва да имат снимка на любимата жена. Самата жена не им трябва, но снимката е задължителна.
(По тази точка сама съм си виновна — можех да се замотая и да пъхна в джоба на Андрей филм от по-миналата година, той би го занесъл в някое фото (освен него никой няма да го направи) и би закачил на стената снимката ми. Там има една много хубава, когато лежа в леглото с новогодишна маска — очила и мустаци, на главата ушанка, в едната ръка пура, а в другата — метла. Дължах я на Альона и Олга — прокраднали се до мен, докато съм спала, маскирали ме и ме снимали за спомен, както съм спяща и безпомощна.
Андрей би могъл да си окачи тази снимка на стената, а така какво? Та той вече не си спомня лицето ми…
— Лека нощ, Грух! — викна зад вратата Мура.
— Лека нощ, Мурз!
19 април, четвъртък
Днес след първата лекция една студентка дойде при мен.
— Може ли да ви задам един личен въпрос за мен самата?
Винаги съм им разрешавала да ми задават лични въпроси за когото и да е, студентите знаят това прекрасно и са ми се качили на главата — сега например исках да запаля цигара и да отида до тоалетната.
— Дебела съм — започна студентката и заподсмърча. — И приятелят ми ме напусна заради това.
— Само недейте да ми плачете — казах аз. — Искате ли да получите лична псих. консултация? Имате три минути, после отивам да пуша и до тоалетната.
Момичето, което наистина си беше доста охранено, извади тетрадка и се приготви да записва.
— Сега отвсякъде ни бомбардират модерните книги дневници — подхванах аз. — Хората не само пишат дневници, но и се натискат да публикуват глупостите си (много съм възмутена от подобни желания — искат да принесат на олтара на славата абсолютно всички интимни подробности които са преживели, а понякога дори си измислят неща които не са се случили).
И така във всеки така наречен дневник героинята заявява, че е прекалено дебела и затова са я напуснали.