Дневникът на една нова рускиня

Това между нас с Андрей е любов и между „Добро утро“ и „Лека нощ“ имаме толкова много неща за обсъждане. Но човек никога не знае какво може да стане в бъдеще. Ами ако на другия човек някога му доскучее с тебе? И кога точно ще се случи това? Но аз винаги мога с цел повишаване на културното си равнище да почета „Изследване на историята“ от Тойнби и тогава ще имаме за какво да си говорим, когато той се връща вкъщи, пропътувал триста километра от своето електричество.

На мен също никога няма да ми стане скучно с него, защото в живота ни винаги ще има елемент на загадъчност и интрига. Примерно Андрей обикновено казва убедено: „Чакай ме точно в шест“, но това може да се окаже и шест сутринта. Или шест вечерта, но следващата вечер, когато си е мислел, че всичко ще е така, но оттогава много неща са се променили.

А когато бъркаш за нещо в раницата, изобщо не се надяваш да я видиш, тази Синя Маргаритка — в една раница може да се намери какво ли не: миналогодишна квитанция от химическо чистене, огризка от ябълка, забравено номерче за зъболекар… а тук, не щеш ли — Синя Маргаритка!…