Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
И в този момент ми хрумна една псих. хипотеза (неочаквана, спорна хипотеза, но всичко ново си пробива път трудно).
Ами ако ТОЙ СЪЩО СЕ СТРАХУВА? КАТО МЕН?
Само изглежда, че мъжете решават всичко сами и изобщо не се притесняват. Ами ако и те имат същите комплекси като нас, че дори и по-големи? Ние поне винаги знаем, че добре-зле, все ще се справим с този „първи сексуален контакт“, а те не знаят и това.
Възможно ли е мъжете да си мислят — всичко става, ами ако се изложа?… Или да е прекалено бързо, или изобщо… ужас! И ситуацията се усложнява от това, че много жени (знам от литературата, както и от приятелите си мъже) кой знае защо се отнасят към секса, особено към първия сексуален контакт, като към мероприятие от рода на естраден концерт — я да те видим какво можеш и как ще ме позабавляваш!
Разбира се, всичко това не се отнася за момчетата (като се започне от момчетии като Тъщата-Серьожка Плетньов и се свърши докъм двайсет и девет години), но сред мъжете, прехвърлили трийсетте (Андрей е към трийсет и осем, не знам къде живее, не знам и дали е женен), се срещат доста много почти импотентни (и това го знам от пресата).
Като изхождам от всичко казано, ако бях на мястото на мъжете над трийсет, сигурно бих предпочела изобщо да се откажа от секса, за да няма после нито взаимно неразбиране, нито псих. проблеми.
Но хипотезата ми може и да е погрешна — това се случва на всяка крачка в науката. Може например Андрей изобщо да не се плаши, а просто да е равнодушен към мен. Още повече, че тъкмо аз имам от какво да се страхувам — имам гънка на корема… Откакто се разделих с Роман (звучи доста по-добре, отколкото „Роман ме напусна“. Това е псих. хватка — да наричаш нещата не с точните им имена, а както ти харесва)… Та значи, оттогава съм надебеляла с три килограма… ако трябва да съм честна, с четири (шоколадът ми помага да устоя на мъката, като повишава количеството ендорфин в мозъка ми. Ако не бях психолог, нямаше да го зная, но „много знания — много печал“, в конкретния случай — килограми).
Размишлявах за хипотезата си и се чудех дали да не я оформя в научна статия, така че не забелязах, че Андрей от известно време ме прегръща и безуспешно търси закопчалката на сутиена ми на гърба. А тя изобщо не е там, защото новият ми сутиен, черен със сребристи дантели, се закопчава на гърдите!
За съжаление не можах да се отпусна напълно.
1. В главата ми се мотаеха съвсем прозаични мисли за безопасния секс.
Човек може да си помисли, че това е съвсем обикновен въпрос за духовните личности, но аз конкретно какво да правя? Ние с него сме съвременни хора, около които бушува СПИН и други такива… Следователно ни трябва презерватив, по-нататък ще го наричам Изделие.
Но тук могат да възникнат различни спорни въпроси — кой трябва да постави Изделието и кога именно, ами ако Изделието е голямо или пък малко, или изобщо се запъне?
— Ти… Ти? — изблеях нещо неразбрано и Андрей не ме разбра добре. Да не си е помислил, че внезапно ме е заболяла глава?
Той може би си носи Изделие. Но ако изведнъж… да разгледаме няколко варианта:
а) помисли, че ще се обидя, и тогава излиза, че нарочно е взел Изделието със себе си, като е знаел, че днес между нас ще се случи ВСИЧКО — след супичката, кюфтенцата с елдената каша, огретена от картофи, трите чаши чай и поправката на крана;
б) смята, че ще се обидя от това, че той винаги си носи Изделие, като човек, който води хаотичен полов живот;
в) мисли, че ще се обидя, че той иска да използва Изделието — значи ми няма доверие.
Ако му кажа, че имам Изделие, ще се представя не като романтична, а като доста практична личност. Може би дори като разпусната — какво значи „аз имам“? Излиза, че не съм придирчива към връзките. И че му нямам доверие (вж. предишните варианти, само че наопаки, когато той е аз, а аз съм той).
Взех разумно решение: налага се да рискувам.
2. Тревожех се как изглеждам. Поглед отстрани — гънки по корема, поглед отгоре — целулит, поглед отдолу — двойна брадичка.
Прелъстителна поза настрани — красива и с минимум гънки, ако не забравя да си глътна корема. Но ако лежа неподвижно на една страна, той може да си помисли, че съм студена.
Помислих си, че сигурно е добре да си животно. Има ли изобщо дебели животинки? По-рано момчетата на Альона имаха хамстери, те пък си родиха дузина деца! Почти съм сигурна, че добре гледаният хамстер не си мисли, че има двойна брадичка или целулит в областта на опашката и не се срамува да се обръща с опашката към партньора, а просто изпитва удоволствие от живота.