Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
И тъй, получи се малка грешка. Мислех, че Бах е преди антракта — той е мелодичен и всеки може да го издържи. Бях готова да пожертвам втората част — тогава щеше да има концерт за виолончело с оркестър от някакъв непознат за мен Шохат. Но не знам защо местата им бяха разменени и сега ще трябва да слушаме тъкмо онзи Шохат.
От програмата разбрах, че Шохат е още жив и дори малко по-млад от нас. Може би не е толкова безобиден, както Бах. Ще има и вокал (певица); подозирам, че Андрей е равнодушен към вокала.
Изпълняваха концерта за виолончело с оркестър от Шохат. Поглеждах крадешком към Андрей — според мен му харесва. Най-малкото слуша със затворени очи. Истинските меломани винаги слушат музика със затворени очи.
Олеле! Трепнах уплашено. Сумтеше! И както ми се стори, похъркваше при издишване! Какво да правя? Не, какво толкова, за Бога, човекът е уморен, нека си спи, само да не бяха двете лелки отпред… те се обръщат и шъткат. Направих се, че той не е с мен.
Наклони се напред! Уплаших се, че Андрей ще падне върху лелките, и го хванах за ръкава. Ако бяхме по-близки познати, щях да познавам начина му на държане на обществени места — примерно има ли навик да хърка и да се свлича между редовете или просто ще си поспи културно и ще се събуди за антракта. А сега, разбира се, бях много нервна.
Андрей проспа целия концерт за виолончело с оркестър и се събуди едва след като запя певицата.
Обърна се към мен — в очите му имаше див ужас, изглежда, не беше очаквал ТАКОВА нещо.
Андрей се наведе към мен — може би се канеше да по-диша нежно в ухото ми?
— Тука има ли бюфет?
— Ъ-ъ-ъ… да… често предлагат еклери от „Метропол“.
— А защо няма места за спане?
— След антракта започва Бах — оправдах се аз.
— На Бах спя още по-добре — увери ме Андрей, малко се смъкна на стола, втренчи се в програмата и не знам защо си измъкна химикалката.
Той, изглежда, все пак е човек с изтънчен музикален вкус — я как внимателно изучава програмата и си отбелязва ариите, които са му харесали.
И в този момент Андрей ме побутна с лакът и ми показа програмата:
Цикъл песни за глас и струнен оркестър по стихове на Рембо
Фанфари
Градове
Флот
Интерлюдия
Прекрасно
Парад
Заминаване
— Край! Сега идва „Заминаването“ — радостно ми прошепна той. Оказа се, че Андрей задрасква вече изпятото от певицата…
Ръкоплясках на певицата като всички.
— Това антракт ли е или край? — делово се осведоми Андрей.
— Антракт — отвърнах аз и намекнах: — Впрочем в цялата зала не спеше никой освен вас. Това е просто за информация.
— Вече се наспах, през втората част ще спят други — миролюбиво отвърна Андрей.
— Но няма да си тръгваме! Ще слушате увертюра в пет части — казах отмъстително.
— В пет части ли? — въздъхна той и забързахме към бюфета.
Много се надявах на еклерите — те са или с разбита сметана, или с крем, както се случи. Но аз гледам оптимистично на живота и винаги се надявам на разбитата сметана.
Андрей ме докара до вкъщи и се разбърза. Не каза нито дума за това колко прекрасна е била вечерта и колко му е харесал вокалът и съвсем нищо за следваща среща… а виж, Роман всеки път преди да се разделим, ми казваше къде ще отидем следващия път…
Обадиха се приятелките — искаха да разберат как е минало.
Альона заяви, че съм глупачка и съм изпуснала такъв мъж. (Альона никога не го е виждала и мнението й се базира единствено на уважението й към ландроувърите, с изключение на моя, разбира се. Впрочем бронята му почти се е откачила, държи се, както казваше баба ми, на честна дума.) Каза, че по-добре да бяхме отишли в зала „Октябърская“ на концерта на Верка Сердючка или Кларка Вонючка — тогава хуморът може би щял да ни сближи. Альона чела в една книга за секса, че хуморът сближава, и се кани да пусне в спалнята на Никита касета от концерта на Петросян. Еротичната касета не му подействала, но тя е убедена, че Петросян ще помогне.
С тон на учителка, сякаш аз не съм аз (кандидат на науките, etc.), и нейните момчета не са двойкаджии, Альона ми разказа за една своя позната.
Познатата:
1. е чела само Хари Потьр, затова е напълно отворена за всякакви интелектуални ветрове (не е като мен. Мъжете не харесват, когато жената чете прекалено много);