Господарят на светлината [bg]

Само едва доловима, неизвестно откъде идващо сияние ги окръжаваше, когато Бог Мара се появи на полето в своята колесница с променлива украска и непостоянни очертания, дърпана от ужасяващи на вид коне, които бълваха потоци от димяща кръв.

Сам се насочи към него, но на пътя му застанаха плътни редици от воини и преди да ги разкъса, Бог Мара вече се бе отдалечил, покосявайки всичко пред себе си.

Сам вдигна пиката и се прицели, но целта непрестанно губеше очертания и светкавиците му падаха ту пред, ту зад нея.

Някъде далеч, във водите на реката се появи бледа светлина. Тя бавно пулсираше и в един момент нещо, наподобяващо гигантски пипала раздвижи повърхността на реката.

Откъм града достигна шумът от битка. Въздухът беше изпълнен с летящи демони. Земята сякаш тръпнеше под нозете на безчислените воини.

Сам вдигна пиката си и отправи няколко светкавици в небесата, за да предизвика и други богове да слязат при него.

Наоколо в свиреп бой се мятаха чудовища от джунглата, разкъсвайки войници както от едната, така и от другата страна.

Зомбитата продължаваха своята неумолима сеч, под равномерния тътен на барабаните, а огнените елементи полепваха по обезглавените трупове, сякаш се хранеха от тях.

— Полубожествата са разбити — обяви Сам. — Да се заемем с Бог Мара.

Търсейки го те пресякоха цялото поле — покрай онези, които скоро щяха да се превърнат в трупове и други, които вече бяха такива.

И когато зърнаха менящите се цветове на колесницата, те се впуснаха след него.

Най-сетне той се обърна и ги посрещна в коридорите на мрака, където шумът на боя беше приглушен, сякаш идеше отдалече. Смъртта също дръпна юздите и те впериха пламтящи погледи един в друг през нощната тъмнина.

— Ще приемеш ли боя, Мара? — извика Сам. — Или искаш да те прегазим като побесняло куче?

— Не говори пред мен за своите родственици, кучетата и кучките, Обуздателю! — отвърна той. — Защото това си ти, нали, Калкин? Познах те по колана. И по начина, по който водиш сражението. По това, че твоите светкавици поразяват безогледно както врагове, така и съюзници. Значи, все пак по някакъв начин си оцелял?

— Да, аз съм — отвърна Сам и сведе пиката си.

— И виждам, че самият господар на леша дърпа поводите на твоята катафалка!

Смъртта вдигна лявата си ръка с длан обърната напред.

— Обещавам ти смърт, Мара, — рече той. — Ако не от ръката на Калкин, то със сигурност от моята. Ако не днес, то скоро.

Вляво от тях, пулсациите в реката ставаха все по-чести.

Смъртта се приведе напред и колесницата се понесе право към Мара.

Конете на Сънотвореца се изправиха на задните си крака и от ноздрите им бликна огън. После се хвърлиха напред.

Стрелите на Рудра ги намериха в мрака, но прелетяха край тях, без да докоснат Смъртта и колесницата и избухнаха недалеч, осветявайки всичко наоколо.