Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Господарят на светлината [bg]
Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на светлината [bg]

Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:

Господарят на светлината [bg]
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 117
Перейти на страницу:

А след това го дариха с уникалната чест да го погребат за втори път в Небесата. Заедно с него изгориха и трупът на Бог Яма, и докато наблюдаваше виещите се над кладата кълбета дим, Брама се чудеше къде ли се намира той в момента.

— Буда потъна в нирвана — възвести Брама. — Молете се в храмовете! Пейте на улиците! Величествено беше неговото възвисяване! Той реформира старата религия и сега сме по-съвършени от когато и да било! И нека всички, които не мислят така да си спомнят Кинсет!

Така и беше.

Ала не можаха да открият Бог Кубера.

Свободни бяха демоните.

И Нирити беше силен както никога.

А по света се скитаха хора, които помнеха бифокалните очила и шумящите клозети, знаеха за нефтопреработването и двигателите с вътрешно горене и за денят, в който слънцето бе отвърнало лицето си от правосъдието на Небесата.

А Вишну заяви, че пустинята най-накрая е проникнала в Града.

7

И наричаха го още понякога Майтрея, което ще рече Господар на Светлината. След завръщането от Златния Облак той се отправи в Хайпур, за да събере сили и да се приготви за Последния ден на Юга. Един мъдрец веднъж бе казал, че никому не е писано да срещне този ден, а той се познава едва след като е преминал. Защото зората му е като всяка друга и тече той като всички останали дни, преповтаряйки историята на света.

Понякога го наричаха Майтрея, което ще рече Господар на Светлината…

Светът е като жертвен огън, топлина му е слънцето, дим са лъчите му, денят е пламъкът, а посоките на света са негови въглени и искри. На този огън поднасят боговете вярата в качеството на възлияние. А от това възлияние се ражда Цар Луна.

Дъждът, о Гаутама, е огънят, годината му е топлината, негов дим са облаците, светкавиците са пламък, въглени и искри. На този огън боговете поднасят Цар Луна като възлияние. А от него се ражда дъждът.

Светът, о Гаутама, е огънят, топлина е земята, пожарите са дим, нощта е пламък, луната е негов въглен, а искри са звездите. На този огън боговете поднасят дъжда като възлияние. А от него се ражда храната.

Човекът, о Гаутама, е огънят, топлина бълва от устата му, дъхът му е дим, пламък е речта му, въглени са очите, а ушите са искри. На този огън боговете поднасят храна като възлияние. А от него се ражда зачеващата сила.

Жената, о Гаутама, е огънят, топлина са нейните форми, косите й са дим, органите й пламък, въглени и искри са удоволствията, които дарява. На този огън боговете поднасят като възлияние зачеващата сила. А от него се ражда човекът. И той живее толкова дълго, колкото му е писано.

А когато човек умре, занасят го на жертвения огън. И огънят се превръща в негов огън, димът в дим, пламъците в пламъци, въглените във въглени, искрите в искри. На този огън боговете поднасят човека като възлияние. А от него човекът се появява в сияещо величие.

Брихадараняка упанишад (VI, 2, 2–14)

В един висок, син дворец, увенчан със стройни кули и с украсени с дърворезба порти, където въздухът бе пропит с мириса на морска сол и пронизан с виковете на крайморските твари, а от това само се усилва жаждата за житейски удоволствия и наслади, Бог Нирити разпитваше човека, когото му бяха довели.

— Как те наричат, капитане? — запита той.

— Олвага, Господарю — отвърна капитанът. — Защо изби моят екипаж, а мен остави жив?

— Защото исках да разпитам точно теб, капитан Олвага.

— Относно?

— Различни неща. Неща, които един стар морски капитан би могъл да научи по време на своите странствания. Добре ли контролирам южните морски линии?

— По-добре отколкото мислех, иначе нямаше сега да съм тук.

— Много други не смеят да рискуват, нали?

— Да.

Нирити се приближи до прозореца, застана с гръб към пленника и се загледа към морето. След известно време проговори отново:

— Чух, че на север имало значителен научен прогрес след битката при, хм, Кинсет.

— Аз също чух за това. И знам че е вярно. С очите си видях парна машина. Печатарският стан вече е навлязъл в ежедневна употреба. Мъртвите крайници на гущери подскачат под въздействието на галваничен ток. Стоманата е с далеч по-добро качество. Преоткрити бяха микроскопът и телескопът.

Нирити се извърна и двамата се измериха с погледи.

Нирити беше дребничък човек с пламтящи очи, мимолетна усмивка, косите му бяха тъмни и прибрани от сребърен обръч, носът му бе вирнат, а очите бяха в цвета на неговия дворец. Облечен беше в черно, а кожата му отдавна не бе излагана на слънце.

— А защо Боговете от Града не съумяха да предотвратят подобно нещо?

— Струва ми се, защото силата им е намаляла, в което и сам искаш да повярваш, Господарю. След трагедията при Ведра те изглежда се боят да подтискат прогреса със сила. А говори се още, че сега в Града си имат свои разпри — между полубожествата и оцелелите от старите. Към това се прибавя и проблемът с новата религия. В наше време хората не се боят от Небесата както преди. Чувстват, че са способни да се защитят и сега, когато са по-добре подготвени, боговете не бързат да влязат в открит конфликт с тях.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 117
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)