Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
А след това го дариха с уникалната чест да го погребат за втори път в Небесата. Заедно с него изгориха и трупът на Бог Яма, и докато наблюдаваше виещите се над кладата кълбета дим, Брама се чудеше къде ли се намира той в момента.
— Буда потъна в нирвана — възвести Брама. — Молете се в храмовете! Пейте на улиците! Величествено беше неговото възвисяване! Той реформира старата религия и сега сме по-съвършени от когато и да било! И нека всички, които не мислят така да си спомнят Кинсет!
Така и беше.
Ала не можаха да открият Бог Кубера.
Свободни бяха демоните.
И Нирити беше силен както никога.
А по света се скитаха хора, които помнеха бифокалните очила и шумящите клозети, знаеха за нефтопреработването и двигателите с вътрешно горене и за денят, в който слънцето бе отвърнало лицето си от правосъдието на Небесата.
А Вишну заяви, че пустинята най-накрая е проникнала в Града.
7
И наричаха го още понякога Майтрея, което ще рече Господар на Светлината. След завръщането от Златния Облак той се отправи в Хайпур, за да събере сили и да се приготви за Последния ден на Юга. Един мъдрец веднъж бе казал, че никому не е писано да срещне този ден, а той се познава едва след като е преминал. Защото зората му е като всяка друга и тече той като всички останали дни, преповтаряйки историята на света.
Понякога го наричаха Майтрея, което ще рече Господар на Светлината…
Светът е като жертвен огън, топлина му е слънцето, дим са лъчите му, денят е пламъкът, а посоките на света са негови въглени и искри. На този огън поднасят боговете вярата в качеството на възлияние. А от това възлияние се ражда Цар Луна.
Дъждът, о Гаутама, е огънят, годината му е топлината, негов дим са облаците, светкавиците са пламък, въглени и искри. На този огън боговете поднасят Цар Луна като възлияние. А от него се ражда дъждът.
Светът, о Гаутама, е огънят, топлина е земята, пожарите са дим, нощта е пламък, луната е негов въглен, а искри са звездите. На този огън боговете поднасят дъжда като възлияние. А от него се ражда храната.
Човекът, о Гаутама, е огънят, топлина бълва от устата му, дъхът му е дим, пламък е речта му, въглени са очите, а ушите са искри. На този огън боговете поднасят храна като възлияние. А от него се ражда зачеващата сила.
Жената, о Гаутама, е огънят, топлина са нейните форми, косите й са дим, органите й пламък, въглени и искри са удоволствията, които дарява. На този огън боговете поднасят като възлияние зачеващата сила. А от него се ражда човекът. И той живее толкова дълго, колкото му е писано.
А когато човек умре, занасят го на жертвения огън. И огънят се превръща в негов огън, димът в дим, пламъците в пламъци, въглените във въглени, искрите в искри. На този огън боговете поднасят човека като възлияние. А от него човекът се появява в сияещо величие.