Господарят на светлината [bg]

— Обуздателю! — докладва той. — Новите отряди, които се приближават към града са пропити с онези гадост, която не ни позволява да се приближим към тях!

Сам вдигна своята пика и от острието му бликнаха светкавици. За един съвсем кратък миг бе осветено цялото бойно поле.

Навсякъде се въргаляха убити. На места имаше дори купчини от трупове. Някои и в смъртта си оставаха вкопчени в своя противник. Виждаха се и трупове на диви животни, сред които се прокрадваха няколко оцелели великански котки. Водата бе прогонила огнените елементи от труповете на убитите, които бяха покрити с тиня. Виждаха се затънали колесници и мъртви гущери. Единствено зомбитата продължаваха да крачат из полето и да убиват всичко живо, което им се изпречи на пътя. Едва доловим бе и ритъмът на барабана, който от време на време съвсем се изгубваше. Откъм града се носеше шумът на яростна битка.

— Намери жената в черно, — обърна се Сам към демонът, — и й предай да разсее мрака.

— Да — отвърна ракашасът и полетя обратно към града.

Слънцето блесна отново и Сам вдигна ръка над очите си, за да се прикрие от него.

Още по-ужасна изглеждаше кланицата под синьото небе и златистия мост.

На един хълм на отвъдния край на полето бе кацнала гръмотевичната колесница.

Зомбитата довършиха последните живи хора. После, докато се оглеждаха за нови жертви, тътенът на барабаните замря и те се свлякоха на земята.

Сам и Смъртта стояха в неподвижната колесница и оглеждаха полето наоколо за някакви признаци на живот.

— Нищо не помръдва — пръв заговори Сам. — Къде са боговете?

— Може би в гръмотевичната колесница.

Отново към тях се приближи ракашасът.

— Защитниците няма да удържат града — докладва той.

— Боговете присъединиха ли се към щурма?

— Там е Рудра и стрелите му всяват паника. Там са и Бог Мара, Брама — и още някои. Цари страшна бъркотия. Трябва да бързам.

— А къде е Господарката Ратри?

— Тя влезе в Кинсет и изчаква в своя Храм.

— А останалите богове?

— Не зная.

— Аз ще отида в града — каза замислено Сам — и ще помогна на защитниците.

— А аз ще се отправя към гръмотевичната колесница, — заяви Яма, — и ще видя дали не мога да я използвам срещу боговете. Ако още е в движение. Не успея ли, ще потърся Гаруда.

— Добре — кимна Сам и се издигна във въздуха.

— Желая ти успех! — извика Яма и скочи от колесницата.

— И на теб също.

И двамата, всеки по свой начин напуснаха касапницата.

Червените му ботуши потъваха безшумно в тревата нагоре по невисокия хълм.

Той преметна през рамо своето алено наметало и огледа с критичен поглед гръмотевичната колесница.

— Повредена е от светкавиците.

— Да — съгласи се Яма.

Погледна към опашката, където стоеше онзи, който го бе заговорил.

Като бронзови блестяха доспехите му, но не бяха изковани от бронз.

Сякаш бяха изплетени от безчислен брой змии.

На шлема си носеше бичи рога, а в ръката си стискаше тризъбец.

— Братко Агни, ето че се спусна сред хората.