Господарят на светлината [bg]

— Приемам го, Бог Яма.

— И аз ще го вдигна срещу всеки от членовете на небесното войнство — с изключение единствено на Брама, с който не искам да се срещам.

— Съгласен.

— Позволи ми тогава, да водя твоята колесница.

— С удоволствие, но нямам такава.

— Но аз докарах със себе си колесница и то доста необичайна. Дълго време работих върху нея и още не е напълно завършена. Но и толкова стига. Трябва да я сглобя тази нощ, защото битката ще започне утре призори.

— И аз имах подобно предчувствие. Ракашасите ме предупредиха за приближаващите се части.

— Да, видях ги, докато летях насам. Главният удар ще дойде от североизток, през равнините. Боговете ще се присъединят малко по-късно. Отделни отряди, без съмнение, ще нападнат и от други посоки, включително и през реката.

— Ние контролираме реката. На нейното дъно се е спотаила Далиса, владетелка на Жаравата. Когато му дойде времето, тя ще вдигне голяма вълна, ще накара водата в реката да кипне и да прелее отвъд бреговете.

— Мислех, че Жаравата е изгасена!

— С нейно изключение. Тя е последната.

— Научих, че с нас ще се бият и ракашасите?

— Да и някои други…

— Кои?

— Приех помощта на отряд от безмозъчни твари, който ми изпраща Бог Нирити.

Яма присви очи и ноздрите му потрепнаха.

— Това не е добре, Сидхартха. Рано или късно той трябва да бъде унищожен. Не бива да си в дълг към него.

— Знам, Яма, но сега съм в отчаяно положение. Могат да пристигнат още тази нощ…

— Дори ако победим, Сидхартха, превземем Небесния град, потъпчем старата религия и освободим човечеството за индустриална революция — и тогава пак ще има опозиция. И първият, с когото ще трябва да се преборим е самият Нирити, който от векове чака да падне властта на боговете. В противен случай всичко ще започне отначало — а Боговете от Града имаха поне известен такт в своите греховни деяния.

— Мисля, че той щеше да ни се притече на помощ независимо дали го искаме, или не.

— Тогава този проблем ще остане за мен, когато възникне, разбира се.

— Това вече е политика. А аз не я обичам.

Сам наля в две чаши от сладникавото кинсетско тъмночервено вино.

— Предполагам, че Кубера ще се зарадва да те види тук — рече той, докато поднасяше чашата.

— С какво се занимава той? — запита Яма, като прие чашата и я пресуши на един дъх.

— Занимава се с подготовката на войските и преподава лекции по двигатели с вътрешно горене на местните учени — отвърна Сам. — Дори и да загубим, някои от оцелелите ще пренесат тези знания по света.

— Ако наистина ще им е от полза, може би трябва да учат не само устройство на двигатели…

— Той вече прегракна, говори по цели дни, а писарите се трудят неуморно, записвайки лекция след лекция — по геология, минно дело, нефтопреработване…

— Ако разполагахме с повече време с радост щях да му помогна. Дори десет процента от наученото да остане в паметта им ще е напълно достатъчно. Не за утре, или вдруги ден, но…