Господарят на светлината [bg]

Ракашасите събаряха цели сгради върху щурмуващите, към които не можеха да се приближат. Немногобройни бяха атакуващите, разредени бяха и редовете на защитниците. И двете сили бяха оставили своите най-добри войни на полето.

Сам стоеше на върха на най-високата кула и гледаше надолу, към превзетия град.

— Не можах да те спася, Кинсет — проговори той. — Опитах се, но не ми стигнаха силите.

Далеч под него, насред улицата, Рудра опъна своята тетива.

Сам го съзря и вдигна пиката.

Светкавици се спуснаха върху Рудра и стрелите му в миг избухнаха.

Когато димът се разсея, на мястото където бе стоял Рудра се виждаше малък кратер, а земята наоколо бе обгорена.

На един далечен покрив се появи Бог Вайю и призова ветровете, за да раздухат пламъците на пожарищата. Сам отново вдигна пиката си, но в следния миг десетки Вайювци стояха на десетки покриви.

— Мара! — призова го Сам. — Покажи се, ако смееш, Сънотворецо!

Наоколо се разнесе смях.

— Когато съм готов, Калкин, — проговори нечий глас сред облаците дим, — ще посмея! Но изборът ще бъде мой… Не ти ли се вие свят от височината? Какво ще стане, ако се хвърлиш надолу? Ще се притекат ли на помощ твоите ракашаси. Ще те спасят ли демоните?

И тогава върху всички сгради близо до Храма се спуснаха светкавици, но в отговор отново се разнесе смехът на Мара. И постепенно отслабна в далечината, докато наоколо се разгаряха нови пожари.

Сам приседна на покрива и се загледа в горящия град. Постепенно шумовете от битката утихваха. Пожарът покриваше всичко.

Главата му бе пронизана от остра болка. После отново и отново. Изведнъж болка разцепи и тялото му и той извика от изненада.

На улицата под него се бяха изправили Брама, Вайю, Мара и четири полубожества.

Той се помъчи да вдигне пиката, но ръката му потрепери, после пръстите му се разтвориха, пиката издрънча на покрива и изчезна.

Към него бе насочен скиптърът с вградения череп.

— Слез долу, Сам! — извика Брама и завъртя леко скиптърът, при което болката се усили. — Ти и Ратри сте единствените останали живи! Вие сте последните! Предайте се!

Той с мъка се изправи и вкопчи пръсти в блестящия пояс.

После се залюля и прецеди през здраво стиснатите си зъби:

— Добре! Ще се спусна сред вас като бомба!

И тогава небето потъмня, после блесна и отново потъмня.

Пронизителен вопъл надви пукотът на горящите сгради.

— Това е Гаруда! — извика Мара.

— Защо му е на Вишну да идва точно сега?

— Гаруда е открадната! Забравихте ли?

Огромната птица се спусна към горящия град като титаничен феникс, летящ към пламналото си гнездо.

Сам вдигна глава и в същия миг качулката падна пред очите на Гаруда. Птицата махна с крила и се понесе като камък право към мястото, където стояха изправени боговете.

— Червено! — извика Мара. — Ездачът носи червено!

Брама вдигна пред себе си блестящия скиптър и го насочи към главата на пикиращата Птица.

Мара махна с ръка и перата й сякаш бяха обгърнати в пламъци.

Вайю вдигна дланите си и ураганен вятър се спусна към нея.