Господарят на светлината [bg]

— В такъв случай… — каза Сам и подаде на своята армия сигнал за атака.

Колесницата се понесе напред.

Отзад го последваха войските на Кинсет.

Отпърво посякоха изостаналите. После си пробиха път през гвардията, която се опитваше да ги спре. Под град от стрели изпомачкаха всички стрелци. И се изправиха лице в лице със светите рицари, които се бяха заклели да изравнят Кинсет със земята.

И тогава прозвучаха небесните тръби.

Редовете на рицарите се разтвориха.

А през отвора препуснаха петдесет полубожества.

Сам вдигна своята пика.

— Сидхартха, — обърна се към него Смъртта, — Бог Калкин никога не е бил побеждаван в битка.

— Зная.

— Нося със себе си Талисмана на Обуздателя. Онзи, когото изгориха на кладата на Края на света бе фалшификат. Запазих оригинала за да го изследвам, но досега нямах тази възможност. Спри за миг и ще ти го окача.

Сам вдигна ръце и Смъртта окачи на кръста му колана от черупки.

След това даде знак на кинсетската армия да спре.

Смъртта продължи напред, изправяйки го сам срещу полубожествата.

Над главите на някои от тях вече сияеха зачатъците на бъдещия им Облик. Други носеха странни на вид съоръжения, с които да фокусират своите Атрибути. Огнени езици се протегнаха към колесницата. Налитаха я буреносни ветрове. Удряха я скални отломъци. Сам размаха пиката и първите трима от опонентите му отхвръкнаха от седлата с отсечени глави.

Смъртта устреми към другите колесницата.

Страните й бяха покрити с остриета, а по скорост надвишаваше трижди скоростта на препускащ кон или гущер.

Мъгла се вдигна, докато летяха напред, мъгла от кървави пръски. Пресрещаха ги тежки копия, ала падаха далеч встрани. Ултразвукови писъци биха могли да разкъсат тъпанчетата им, ако не биваха заглушавани по някакъв начин.

С напълно безизразно лице, Сам бавно вдигна нагоре своята пика.

И изведнъж чертите му се изкривиха от ярост, а от върха на пиката блеснаха светкавици.

Изпепелени бяха множество гущери и техните ездачи.

Лъхна го миризмата на обгоряла плът.

Той се разсмя, а Смъртта насочи колесницата за поредната атака.

— Виждате ли ме? — извика към небесата Сам. — Гледайте тогава! И гледайте внимателно! Защото допуснахте грешка!

— Недей! — предупреди го Смъртта. — Твърде рано е! Никога не се подигравай с един бог, преди да си го съкрушил!

И отново се понесе колесницата сред редовете на полубожествата и никой не можеше да я докосне.

Разнесе се зовът на небесните тръби и свещената армия се хвърли на помощ.

Воините на Кинсет побързаха да ги посрещнат.

Сам стоеше изправен на колесницата, около която се сипеха копия и стрели, без да го засегнат. Смъртта забиваше машината в редовете на противника, ту като клин, ту като рапира. Сам пееше с цяло гърло, а от острието на пиката продължаваха да гърмят светкавици. Талисманът сияеше ослепително на кръста му.