Господарят на светлината [bg]

Такива са четирите версии за Сам и Червената Птица Която Възвестила Неговото Заминаване — така, както ги разказват моралисти, привърженици на мистицизма, социални реформатори и романтици. Ще се осмеля само да добавя, че всеки може да избере онази версия, която най-много му допада. Не бива обаче да забравя, че ако такива птици не обитават западния континент, те са наистина широко разпространени на източния.

Някъде след половин година Яма-Дхарма също напуснал Хайпур. Нищо особено не е известно за неговото заминаване, и болшинството смята, че информацията е напълно достатъчна. Своята дъщеря Мурга той оставил под попечителството на Ратри и Кубера и от нея израснала жена с поразителна красота. Може би той също е заминал на изток и нищо чудно да е прекосил океана. Защото в далечните места се разказва друга легенда, за това как някой облечен в червено се вдигнал срещу обединените сили на Седемте Господаря на Комлат в страната на вещиците.

Но огледайте се наоколо…

Смъртта и Живота са навсякъде и винаги, те започват и свършват, бързат и чакат, те са вътре и извън Сънят на Безименния, какъвто е светът, изгарящи слова в сансара, за да се роди може би нещо красиво.

А междувременно облечените в шафранови раса монаси продължават да медитират за Пътя на Светлината и всеки ден, момичето на име Мурга влиза в Храма, за да положи пред тъмния силует в светилището единственото, което той е съгласен да приеме — цветя.