![Господарят на светлината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/6/0/3/gospodaryat-na-svetlinata-bg-download.jpg)
Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Сам допи чашата си и наля отново.
— Тогава, да пием за утрешния ден!
— За кръвта, Обуздателю, за кръвта и предстоящата сеч!
— Не забравяй, Смъртоносецо, че пролятата кръв може и да е нашата. Но ако преди това успеем да унищожим колкото се може повече врагове…
— Аз не мога да умра, Сидхартха, освен ако сам не го реша.
— Но как е възможно, Бог Яма?
— Нека и Смъртта да си има своите малки тайни, Обуздателю. Бих могъл да се откажа от правото си на избор в предстоящата битка.
— Както пожелаеш, Господарю.
— За твое здраве и дълголетие!
— И за твое.
Розова бе зората на битката, като зашлевено дупе на девица.
От реката се носеше лека мъгла. На изток блестеше Божественият мост, а отвъдния му край се криеше в отиващата си нощ и сякаш небето се разделяше от пламтящ екватор.
В равнината край Ведра очакваха своя час строените войски на Кинсет. Пет хиляди мъже, въоръжени с мечове, лъкове, пики и прашки. В първите редици бяха изведени хиляда зомбита, предвождани от живите стотници на Черния, които управляваха движенията им с барабанен ритъм; вятърът развяваше завързаните за шлемовете им черни кърпи.
Отзад бяха разположени петстотин копиеносци. Във въздуха потрепваха сребристите циклони на ракашасите. В утринния здрач, откъм джунглата долитаха ревовете на хищниците. Огнени елементи блестяха на клончетата на дърветата, по наконечниците на копията и върховете на знамената.
Нито едно облаче не се виждаше на небосклона. Тревата беше мокра от падналата роса. Въздухът бе прохладен, а почвата достатъчно мека, за да остават следи. Сиви, зелени и жълти тонове изпълваха пейзажа, Ведра миеше бреговете си, събирайки във водовъртежи окапалите листа. Казват, че всеки ден преповтаря накратко историята на света, изплувайки бавно от мрака и студа, събуждайки с първите лъчи на светлината и зараждащата се топлина, за да премигне в първия трепет на съзнанието, появилите се объркани емоции и блуждаещи мисли, които към обед придобиват устрем и ред, да се спуснат после към вечерния здрач, да се изгубят в неговата мистична светлина и да бъдат пометени от ентропията на поредната нощ.
И денят започна. Тъмна линия се появи в далечния край на равнините. Разнесе се зов на тръба и тази линия започна да се приближава.
Сам стоеше изправен на бойната колесница пред първата редица на неговата войска. Черните му доспехи блестяха на слънцето, в ръката си стискаше дълга сива смъртоносна пика. Смъртта, която стискаше поводите на колесницата, тихо пошепна:
— Първата атака ще е на гущеровата кавалерия.
Сам присви очи към далечната линия.
— Ето ги — рече Яма.
— Отлично.
Той даде знак с пиката и напред се понесоха ракашасите, като огромна вълна от ослепително бяла светлина. След тях тръгнаха в атака и зомбитата.
Когато бялата вълна се сблъска с черната линия полето се изпълни със зловещи викове, дрънкане на оръжия и съскане.
Тъмната линия спря, над нея се издигнаха смерчове от прах.
А после всичко бе заглушено от глъчката на пробуждащата се джунгла, когато във фланга на противника бяха хвърлени прогонените от нея хищници.
Под бавния, равномерен ритъм на барабаните зомбитата вървяха напред, пред тях се носеха огнените елементи и тревата изсъхваше там, откъдето минаваха.
Сам кимна на Смъртта и колесницата му се плъзна плавно напред, върху своята въздушна възглавница. Зад него се размърда и кинсетската армия. Самият Бог Кубера спеше мъртвешки сън в тайно укритие под града, след като се бе нагълтал със сънотворно. Яхнала черна кобила, зад първата формация препускаше Господарката Ратри.
— Атаката им бе отбита — отбеляза Смъртта.
— Да.
— Цялата им кавалерия е разпокъсана от свирепите животни. Все още не могат да възстановят своя боен ред. Ракашасите ги заливат с порои и лавини направо от небесата. А сега ги настигна и огнения поток.
— Да.
— Ще ги унищожим. В този момент пред тях се изправят безмозъчните създания на Нирити, стъпващи без страх като един човек, под ритъма на барабаните, ужасни и неумолими със своите празни черепни кутии. А като погледнат над главите им, те виждат нас, сред гръмоносен облак, виждат, че Смъртта кара твоята колесница. И все по-бързо туптят сърцата им, а хлад сковава мишците им. Виждаш ли как вилнеят сред тях зверовете?
— Да.
— Нека не тръбят победа от нашите редици, Сидхартха. Защото това не е битка, а сеч.
— Да.
Зомбитата избиваха всичко, което им се изпречваше на пътя, а когато падаха, не издаваха стон, защото им беше все едно, а и какво значат думите за мъртвата плът.
Те продължиха напред из полето, а срещу тях се носеше поредната лавина от вражески отряди. Но кавалерията беше разбита и пехотинците вече не можеха да устоят пред копиеносците, ракашасите, зомбитата и кинсетската пехота.