Господарят на светлината [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Господарят на светлината [bg]». Краткое содержание книги:
Птицата нададе повторен писък, разтвори криле и забави падането си. Наоколо се суетяха ракашаси и я побутваха да продължи надолу. Скоростта на падане се забавяше, забавяше, но птицата не можеше да спре.
Боговете се разбягаха.
Гаруда се блъсна в земята и тя потрепери.
Сред перата на гърба й се появи Яма с ятаган в ръка, скочи, направи три крачки и рухна. Откъм близките руини дотича Мара, приклекна и го удари два пъти по шията с острото на дланта си.
Сам скочи преди втория удар, но не можа да стигне на време. Отново изпищя скиптърът и светът около него се завъртя. С отчаяни усилия се помъчи да забави падането си. Почти успя…
Земята бе на тридесет стъпки под него …двадесет… десет…
Изведнъж я обви гъста мътно-червена мъгла, после стана черна…
— Най-сетне Бог Калкин бе сразен в битка — каза някой с тих глас.
Брама, Мара и двамината полубогове наречени Бора и Тикан бяха единствените оцелели, които можеха да изнесат Сам и Яма от горящия Кинсет край река Ведра. Зад тях вървеше Господарката Ратри, със завързана на шията примка.
Отнесоха Сам и Яма при гръмотевичната колесница, която бе в още по-плачевно състояние, откакто когато бяха извършили принудително кацане — от едната й страна зееше голяма дупка и част от опашката й липсваше. Боговете оковаха своите пленници, като преди това свалиха Талисмана на Обуздателя и аленото наметало на Смъртта. След това изпратиха послание на Небесата и не след дълго няколко гондоли се спуснаха да ги приберат в Небесния град.
— Победихме — обяви Брама. — Няма го вече Кинсет.
— Скъпоструваща победа, струва ми се — отбеляза Мара.
— Но все пак победихме, нали?
— Но Черният отново е на свобода.
— Той искаше само да изпробва силите ни.
— И какво ли си мисли сега? Та ние изгубихме цяла армия! И няколко божества в добавка!
— Затова пък победихме Смъртта, ракашасите, Калкин, Нощта и Майката на Жаравата. След такава победа Нирити едва ли ще дръзне да вдигне ръка срещу нас.
— Всемогъщ е Брама — произнесе Мара и се извърна.
Повелителите на Карма бяха призовани да съдят пленените.
Господарката Ратри беше изгонена от Града и обречена на вечно пребиваване в света на хората и на превъплъщения в закръглени тела на средна възраст, лишени от всякаква женска привлекателност, които в никакъв случай да не могат да приемат нейния Облик или да издържат мощта на Атрибутите й. Тази милост й бе оказана, защото решиха, че се е присъединила към заговорниците случайно, доверявайки се на по-опитния Кубера.
Когато наредиха да изправят пред съда Бог Яма, в килията откриха само мъртвото му тяло. Оказа се, че в чалмата му била скрита малка метална кутия, която избухнала.
Господарите на Карма извършиха аутопсия.
— Щом е искал да умре, защо не е взел отрова? — запита Брама. — Много по-лесно би било да скрие в себе си таблетка, отколкото кутия.
— Теоретически е възможно, — каза един от Повелителите, — някъде по света той да има второ тяло, в което е възнамерявал да се пренесе с помощта на самовзривяващо се след работа устройство.
— Възможно ли е да се направи подобно нещо?
— Не, разбира се. Апаратурата за прехвърляне е обемиста и сложна. Но Яма не веднъж се е хвалил, че може да направи каквото си поиска. Веднъж се опита де ме убеди, че е възможно създаването на подобен миниатюрен механизъм. Ала контактът между двете тела трябва да е непосредствен, чрез множество кабели и жици. Нито един механизъм с подобни размери не може да генерира необходимата енергия.
— А кой ви построи машината за пситотестуване? — запита Брама.
— Бог Яма.
— А кой дари на Шива гръмотевичната колесница? Огненосния жезъл на Агни? Всепоразяващия лък на Рудра? Тризъбеца? Ослепителното копие?
— Яма.
— Тогава искам да ви съобщя, че примерно по същото време, когато е било активирано това устройство, от само себе си се е включил Главният генератор в Просторната Зала на Смъртта. Работил е около пет минути, след което се е изключил.
— Енергия за излъчване?
Брама вдигна рамене.
— Време е да изправим пред съда Сам.
Така и направиха. И тъй като вече веднъж вече бе умирал и това не бе дало необходимия резултат, този път решиха да не се ограничават само със смъртна присъда.
И той беше трансмигриран. Но не в друго тяло.
Издигнаха радиопредавателна кула, сетне упоиха Сам и го скачиха с трансфериращите кабели, но нямаше друго тяло. Кабелите водеха към преобразувателя на кулата.
И излъчен бе неговият атман нагоре през разтворения купол право в огромния магнитен облак, който обгръща планетата и се нарича Божествения мост.