Господарят на светлината [bg]

— Зная.

— Но боговете са силни — много по-силни от преди.

— Кажи ми — кой ни се притича на помощ?

— Бог Нирити Черният, който мрази всичко и най вече — Божествения град. Той изпраща хиляда неживи, за да се бият в равнината край Ведра. Обеща ни, че след битката оцелелите ракашаси могат да избират сред телата на неговите отгледани в инкубатори безмозъчни.

— Не ми се нрави да получавам помощ от Черния, но сега не съм в позиция да избирам. Кога ще пристигнат?

— Тази нощ. Но Далиса ще дойде преди тях. Усещам, че вече е наблизо.

— Далиса? Коя е…

— Последната от Майките на Ужасната Жарава. Тя единствена е успяла да се спаси в дълбините, когато Дурга и Бог Калкин нападнали техния дом край морето. Изпочупени били всичките й яйца и тя вече не може да мъти, но все още носи в себе си изгарящата мощ на морската жарава.

— И смяташ, че тя ще помогне на мен?

— Няма на кой друг. Тя е последната от нейния род. Би помогнала само на равен.

— Знай тогава, че онази, която наричаха Дурга, сега носи тялото на Брама и предвожда нашите врагове.

— Да, сега вече и двамата сте мъже. Ако Кали бе станала жена, може би щеше да е от другата страна. Но тя вече направи своя избор. Ти беше нейния избор.

— Това малко изравнява шансовете.

— Този път ракашасите ще доведат слонове, гущери и великански котки, за да ги насъскат срещу враговете.

— Добре.

— Призоваха и огнени елементи.

— Много добре.

— Далиса вече е тук. Тя ще чака на дъното на реката и ще се издигне, когато е необходимо.

— Поздрави я от мен — каза Сами се извърна да влезе в палатката.

— Обещавам.

Сам спусна завесата зад себе си.

Когато Богът на Смъртта се спусна над равнините край Ведра, Тарака, вождът на ракашасите се нахвърли върху него в образът на великата котка от Канибурха.

И веднага отскочи назад. Защото Яма се бе възползвал от репелента против демони и Тарака не можеше да се приближи към него.

Котката мигом избухна и се превърна в дъжд от сребристи прашинки.

— Смъртоносецо! — прокънтя глас в главата на Яма. — Спомняш ли си Адския кладенец?

И веднага над земята се издигна смерч от камъни, скални отломъци и пясък и се понесе право към Яма, който се уви в своя плащ, прикри очите си, но не помръдна.

Не след дълго смерчът изчезна.

Яма стоеше неподвижно. Земята около него бе покрита с разхвърляни камъни, но нито един не се въргаляше близо до него.

Яма свали плаща и впери поглед в огнения вихър.

— Що за магия е това? — отново се разнесе гласът. — Как съумя да устоиш?

Яма не откъсваше поглед от Тарака.

— А ти как се въртиш? — запита той.

— Аз съм най-великият сред ракашасите. И преди съм издържал на твоя смъртоносен поглед.

— А аз съм най-великият сред боговете. Аз издържах в Адския кладенец против цялата ви орда.