Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Касини чу превода.
— В тази страна наистина има големи магьосници — каза той малко изплашено и малко тъжно и в мен трепна искрица съчувствие. Касини приличаше на човек, чийто живот и работа са зависели от острото зрение, но който неочаквано е ослепял. Беше само искрица съчувствие, не повече. Все още си спомнях рая — и до днес също — който той ни отне. Освен това сега бях зает със стандартните поздравления и размяна на малки подаръци, обичайни при среща на пътешественик с нов, приятелски народ. Поканиха ни да посетим тяхната страна и да им гостуваме, колкото желаем, при условие, че ще спазваме техните обичаи и закони — Жетваря каза, че те се основавали единствено на здравия разум и нямало да ни обременят. Въздържах се от мнение. Нали крайбрежните жители смятаха канибализма за идеален естествен обичай. Засега обаче не чувствах никаква заплаха, нито предизвикателство. Заведоха ни до края на скалата. Надолу криволичеше изсечено в скалите стълбище, което изчезваше сред дърветата. Видях блясък на езеро и долових мирис на пушек от благоуханно дърво. Водите на малък водопад се лееха от скалите към дъното на долината. Завързахме очите на мулетата, които в знак на протест зареваха колкото им глас държи, но усетиха водата и тръгнаха надолу.
Бяхме изминали едва десетина стъпки, когато чух вика на Касини. Обърнах се с ръка на сабята си. Той гледаше като треснат, клатушкаше се, сякаш щеше да припадне. Един от мъжете го подкрепяше, но Касини като че ли не забелязваше.
— Моята сила… моята магическа сила… върна се! Погледнах бързо Дженъс и от усмивката, излъчваща се от лицето му, разбрах, че Касини не се заблуждава. Рифт наистина имаха могъщи жреци, щом техните магии можеха не само да заслепяват враговете, но и да възвръщат силата на магьосници.
Цялото племе ни чакаше. Селото се състоеше от няколко централни сгради, площад за празненства и колиби, разхвърляни произволно из горичката. Беше подготвено празненство, но за наш срам ние не бяхме в състояние да се веселим и дори домакините ни се притесниха, помогнаха на нашите болни да се съблекат и ги сложиха да легнат в хамаци. Обясниха ни, че вече са приготвили необходимите настойки и лекарства. Беше очевидно, че ние не сме първите, които се срещат с племето, нито пък първите, успели да прекосят ужасната камениста пустош.
Диос и аз се изкъпахме в езерото, преоблякохме се и макар да се чувствахме като ходещи мъртъвци, се насилихме да участваме в угощението. Освен нас дойдоха Дженъс, сержант Мийна и Лайън. Насядахме около голяма кръгла маса. Хапнах съвсем малко, защото чувствах, че ще ми стане лошо, ако се натъпча. На Лайън и Мийна наистина им прилоша, но нашите домакини не се разтревожиха. Накрая почти заспахме на масата. Извинихме се и се завлякохме до колибите си. Малко съм запомнил от следващите няколко дни освен това, че се събуждах, хранех, къпех и следях да се грижат за моите хора.
Накрая обаче се върнах към обичайното си състояние, и при това за по-кратко време, отколкото предполагах. Отново и отново се убеждавах колко много мъки може да понесе тялото и да се възстанови, и никога не престанах да се учудвам как някои хора могат да допуснат животът да им се изплъзне така леко. За първи път забелязах това тук, в долината. Един от мъжете, когото бяхме освободили от робство, умря, а след него и втори. Въпреки най-добрите заклинания, направени от Касини и Утринната мъгла, болестите не напускаха нашите хора и те продължаваха да са омаломощени. Само Дженъс, Касини, Диос, сержант Мийна и аз не се разболяхме, а Лайън не желаеше да признае, че е повален от болестта.
След като се възстанових, започнах да разпитвам за племето рифт. В долината живееха близо двеста души. Живеели дълъг, миролюбив живот. В племето се вливала нова кръв от лутащи се бежанци или, много рядко, търговии, които решавали да се оттеглят от света. Хората с охота ги приемали в колибите си, за да слушат разкази за външния свят. Имали ниви и градини по-нататък в долината, където гората била по-рядка, и за да ги напояват, пренасяли вода от изворите и потоците с кратуни. Ловували много внимателно от изобилния дивеч, също както пастирите добре премислят кое животно да заколят, без да увредят стадото. Преди време отглеждали кози, но те изчезнали преди едно поколение, така че хората от племето малко се плашеха от нашите яки мулета, които моментално се възстановиха от тежките пътувания.
Племето дошло в долината преди много поколения. В тяхната родина били попаднали между два големи воюващи народа и били обречени. Но имали един голям магьосник, както ми довери Утринна мъгла.