Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
От дъното на ямата излезе нещо. Някакъв черен демон. Никога не бях виждал… или просто умът ми отказа да признае, че е виждал подобно същество. Беше нещо като огромен пулсиращ корем… клиновидна глава върху шия като оръдейна кула… челюсти със зъби като ятагани, щръкнали от двете страни на стиснатата уста… лапи, драскащи по пясъка, копаещи, копаещи, копаещи — и пясъкът под нас се плъзгаше надолу и все надолу, към смъртта. Обувките на Касини се изхлузиха, той падна и започна да се търкаля. Ревът на мулето се превърна в писък, после секна. Касини спря да се хлъзга, разпери крака на пясъка, после отново започна бавно да се свлича. Викаше за помощ и пищеше.
Дженъс, който също се беше плъзнал в капана, лежеше, разперил ръце и крака на няколко крачки от жреца. Изправи се на колене… Касини протегна ръка към него… Дженъс също се пресегна… после спря. За миг замръзнахме като в някаква ужасна жива картина. Скочих надолу, после още веднъж, потънах до колене в пясъка под Касини и двамата започнахме да се хлъзгаме надолу. Успях някак си да се закрепя… изправих се… не смеех да погледна назад и да видя колко близко сме до ужасното чудовище, не бях достатъчно устойчив, за да извадя сабята си; извиках на Касини да пълзи, да пълзи нагоре и той запълзя, аз запъплих след него и мисля че чух съскане зад себе си, сякаш съществото беше измамено; от ръба на ямата полетяха копия, стрелнаха се покрай мен; съскането се превърна в писък. Загазих нагоре, хлъзгах се назад… Дженъс беше до нас, по някакъв начин успяваше да ходи по сриващия се пясък… а после всички бяхме извън бърлогата на съществото и бягахме далеч от ръба. Диос и Мийна притичаха с опънати лъкове. Нямаше обаче по кого да стрелят.
Страните на ямата бяха все още хлъзгави. На дъното нямаше нищо. Никакво същество, никакво муле, никакъв сандък. Стори ми се, че виждам блясъка на няколко монети. Ако съществото не можеше да става невидимо или не беше демон от някой неизвестен ад, сигурно се беше зарило. Сетих се за всички ями, покрай които бяхме минали, представих си във всяка по едно такова чудовище и отхвърлих тази отвратителна мисъл. Разбрахме, че един от войниците липсва — Арън. Така и не намерихме тялото му. Заповядах да тръгваме преди чудовището от ямата да има време да го изсмуче и да захвърли тялото му подир нас. Касини се мръщеше на Дженъс, който избягваше погледа му. Продължихме на изток.
През нощта се събудих и видях някой да седи доста далеч от огъня. Можеше да бъде само Дженъс. Станах тихо и отидох при него.
— Според всички правила — каза спокойно той — ти трябва да ме понижиш и да назначиш на мое място сержант Мийна. Днес се провалих.
Пак добре, защото вече бях започнал да мисля, че на Дженъс са му чужди всички човешки чувства и недостатъци.
— Великият Грейклок изплашен — казах саркастично. — Звездите падат от небето, земята се тресе, луната става кървава. Ами че това чудовище би подплашило дори героите от древността!
— Не беше страх — каза Дженъс и аз знаех, че казва истината. — Никой войник не може да си позволи страхът от смъртта, която очаква всички ни, да го парализира така, както стана с мен.
— Значи си си позволил да пожелаеш смъртта на Касини. По дяволите, не зная какво ме накара да скоча след него, като се има предвид колко пъти съм пожелавал да пипне някоя смъртоносна болест.
— Чувствата ми към Касини нямат нищо общо с това И ще ти кажа пак, че независимо колко не ни харесва, без него няма да можем да постигнем целта си. Ще са ни необходими всички негови магически дарби, за да влезем в Далечното царство, а аз чувствам, че сега сме много, много близко.
— Тогава какво? — попитах нетърпеливо аз.
— Нали ти казах, Далечното царство — продължи Дженъс. — Тази мисъл ми дойде, когато видях Касини да се мята като шаран. Помислих си колко глупаво ще бъде да умра… тук… сега… когато вече съм пред прага на мечтата на моя живот. За да постигна мечтата си бях готов да оставя чудовището да изсмуче живота на Касини.
Не биваше да го правя, но все пак попитах:
— Дженъс, да предположим, че там бях аз? Че аз се хлъзгах към онези ужасни челюсти. Щеше ли да стоиш безучастен като статуя?