Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
После дойдоха болестите: отпадналост, треска, болки в крайниците, слабост. Двама души — Силв и Йелсън — бяха толкова зле, че се наложи да им направим шейни от одеяла и копия и да ги теглим с мулета. Йелсън умря на следващия ден. Вече всички — кой повече, кой по-малко — бяхме болни. Е, поне никой нямаше достатъчно сили, за да подготвя бунт. Но магията още беше над нас и нито Касини, нито Дженъс не можеха да си спомнят нищо от заклинанията си: как се вършат, с какви средствата и треви. Бяха забравили всичко.
Два дни след като заровихме Йелсън околността се промени. Вместо да е почти гола и камениста, земята стана песъчлива. От време на време виждахме по малко зеленинка, ниски шубраци. Стори ми се, че видях и животно… една малка антилопа… да прибягва от храст до храст. Никога не бях мислил, че ще се радвам да вляза в пясъчна пустиня, но наистина се зарадвах. Надявах се че сме преминали най-лошото и пустинята ще става все по-зелена, с все повече земя, и накрая на хоризонта ще видим планините.
Непрекъснато трябваше да заобикаляме, защото земята беше осеяна с безбройни пропасти и урви. Научих се как да спазвам посоката по суша. Стигнехме ли до някоя пропаст, определяхме посоката по компаса, после се отклонявахме на деветдесет градуса от избрания курс и вървяхме все направо, като брояхме стъпките. Щом стигнехме края на препятствието, се връщахме към първоначалния курс, докато го отминем, а после пак се завъртахме на деветдесет градуса и изминавахме същия брой стъпки… и накрая отново поемахме в правилната посока. Беше влудяващо.
Някои от падините бяха плитки, други обаче бяха пропасти, дълбоки по петдесет хвърлея. Чудех се откъде ли са се взели? Може би онова, което бях слушал, беше вярно… че падащите звезди, които осветяваха летните нощи в Ориса, не са сигнали от боговете, а скали, истински скали, може би хвърлени от божия дом върху земята. Но защо бяха толкова много в тази пустош?
Докато размишлявах върху това, намерихме първото… и аз не знам какво. Човекът, който вървеше най-отпред, прати да извикат сержант Мийна. Всичките кости ме боляха, но успях да се завлека до челото на колоната заедно с Дженъс. Събрахме се около нещото — беше антилопа, или поне на мен ми изглеждаше така. Не беше цяло тяло, а почерняла от слънцето кожа на някакво четирикрако същество. На десетина стъпки от него имаше яма. По-нататък Мийна видя друга кожа, но разкъсана. От някаква хищна котка, може би. Но ако беше котка, щеше да изяде кожата и да остави костите. Продължихме по пътя си. Труповете поне означаваха, че ще имаме прясно месо, ако успеем да хванем или убием някое от тези същества, може би и вода. Намерихме други ями и други кожи на животни. Сетих си на какво ми напомнят — на люспи от грозде, изплюти след като сокът от тях е изсмукан. Следващото тяло, което видяхме, беше на човек, убит по същия начин. Нямаше никакви следи от кости, но кожата на човека лежеше мумифицирана на земята, кожа от ключиците до коленете; главата му също липсваше. Човекът бе имал приблизително моя ръст и телосложение; толкова за разказите за хора с глави в стомасите: или са измислици или пък не бяхме пътували достатъчно далеч, за да ги срещнем. Нямаше никакви остатъци от дрехи или оръжие, така че само по голото тяло не можехме да кажем дали е бил роб, или богаташ. Дженъс предложи да сгъстим колоната и да се движим по-внимателно в местата, обрасли с храсти. Очевидно той също мислеше, че някоя голяма хищна котка е убила човека и му е откъснала главата. Никой нямаше по-добро предположение. Заобикаляхме една друга яма, когато неочаквано почвата под нас поддаде и ние се захлъзгахме, задраскахме обезумели но свличащия се пясък, но продължавахме да се свличаме към дъното. Видях как едно от мулетата — онова, което носеше сандъците със златото — се прекатури, зарева от ужас, златните монети се разсипаха и са затъркаляха надолу… как един войник пълзеше нагоре, за да достигне твърда почва… как Касини крещи ужасен…