Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
А там беше проснат на хълбок Елу-Каан с безсилно изпънати шия и опашка. По главата и шията му личаха всевъзможни драскотини и ранички. Едното крило беше разгънато, мембраната — покрита с белези и пресъхнала, но за щастие без разкъсвания. Ша-Каан обаче се разтревожи най-силно от дишането му, плитко и накъсано, сякаш дробовете му не можеха да си вършат работата.
Въпреки че беше уморен, схванат и ранен след битката и изтощителното завръщане в Терас, Ша-Каан тутакси заповяда на вестарите да се заемат с Елу-Каан. Премести се, за да не им пречи огромното му туловище, отпусна се на земята и доближи глава до Елу.
Не се налагаше да задава въпроси. Младият дракон очевидно бе пострадал при сблъсък с арахите, а не се намираше в целебния поток между измеренията, защото не бе успял да достигне съзнанието на своя Драконан в Джулаца.
Отблизо се виждаше, че по муцуната му има безброй драскотини от ноктите и зъбите на арахите. Те бяха почти неуязвими за драконовия огън и си оставаха опасен противник, но пък рядко дръзваха да излязат от измерението си, за да досаждат на огромните същества, чиито души не смееха да поробват. Този път обаче Покровът на демоните бе нарушил неприкосновеността на пространството между измеренията, а Елу-Каан бе предизвикал присъщия им бяс. За малко не бе платил с живота си.
Двете раси не общуваха помежду си. Драконите поначало не бяха склонни да преговарят, а арахите изобщо не желаеха да говорят. Придържаха се към простичкото убеждение, че всички раси в останалите измерения са по-низши и заслужават само да бъдат използвани или унищожавани според случая. Ша-Каан се сблъска с тях един-единствен път през дългия си живот, но беше склонен да признае, че в повечето случаи имат основания да са надменни. Драконите, а по-късно елфите и хората се научиха или да използват арахите на свой ред, или все някак да се спазаряват с тях. От това арахите станаха още по-непредсказуеми.
Щом усети по муцуната си дъха на Ша-Каан, младият дракон немощно отвори очи.
— Съжалявам, Ша-Каан, не изпълних задачата…
— Говори ми с ума си, готов съм да те чуя. Не насилвай гърлото и дробовете си.
— Благодаря ти!
Елу вложи в думите си искрена признателност, че му е позволено да беседва мислено с Великия Каан.
— Скоро това ще бъде твое право — увери го Ша-Каан. — Сега ми разкажи за пътуването и стълкновението с арахите. Не искам да чувам, че не си изпълнил задачата. Поверих ти опасно задължение и щом си оцелял, това доказва колко си надарен й силен. Ако се умориш, кажи ми, ще продължим по-късно.
— И ти си ранен, Ша-Каан.
— Елу, мисли за раните си. Трябва да предам на моя Драконан каквото си научил. Разкажи ми, докато още имаш сили.
— Трудно е да се следва прохода без личният Драконан да ти бъде ориентир, но аз се водех по познати потоци, а отличителните белезите на Балея са ярки…
Елу-Каан пак затвори очи и Ша-Каан се намръщи угрижено. Още по-мъчително вдишване разлюля тялото на младия дракон. Гласът на ума му пресекна за миг.
— Усетих присъствието, което ти наричаш Покров, щом доближих Джулаца, но зад него цареше пълна тишина. Досущ като пустотата, която почувствахме, когато хората от Балея извършиха заклинанието си и отвориха разкъсването.
— Успокой се, Елу.
Ша-Каан долови, че пулсът му се ускорява. Взря се във вестарите, които трескаво мажеха гърдите на Елу със загрята кал и слагаха около него съдове със сгорещени ароматни отвари. Щеше да мине време, докато изпаренията се просмучат през кожата. Един вестар мина между драконите и постави вдигащ пара котел до устата и ноздрите на Елу, който се сепна от новото ухание, но мускулите на шията му се отпуснаха веднага, а меката миризма на мъгла и листа достигна до дробовете, за да ги облекчи.
— За щастие вестарите са толкова изкусни.
Ша-Каан кимна на служителите си, които се поклониха в отговор, макар да не чуваха размяната на мисли между драконите.
— Кажи ми как арахите успяха да те доближат.
— Убедих се, че мога да мина през Покрова, но щом влязох в досег с него, почувствах силата на магията — създаваше връзка между измерението на арахите и Балея, която не бе сътворена само от арахите. Там гъмжеше от тях, нахлуха в прохода, без да ги засегне моят огън. Нападаха ме с крака, ръце и зъби. Онези, които ме ухапаха отвътре в устата, ме нараниха. Сякаш лед гасеше огъня ми, сега ми пари в гърлото и навътре в мен…