Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Алена крадешком разглеждаше мъжа, който отскоро беше неин съпруг. Под гънките на дългото палто той изглеждаше по-слаб от преди. Въпреки това черната дреха подхождаше на високото му мускулесто тяло. Отдолу той носеше жакет от сребрист брокат и бяла копринена риза. В него имаше нещо от подчертано светския вид на комарджиите, които се срещат по речните параходи.
Алена за пръв път го виждаше без обичайната униформа и се чувстваше като пред чужд човек. Почти беше забравила блясъка на сините му очи и се стресна, когато той я огледа от главата до петите. Тези очи сякаш можеха да прозрат всички фалшиви опити за заблуда. Оставаше й само едно: да приеме предизвикателството.
Алена почувства, че промяната в Коул не беше само в дрехите. Бавно и постепенно тя разбра, че ще си има работа с мъж, какъвто досега не бе познавала. Той беше нахлул в живота им и отчаяната Роберта се беше вкопчила в него с надеждата, че ще я избави от грижите и лишенията на Юга. Сега го заобикаляше атмосфера на отчуждение и той като че ли се беше отдалечил от водовъртежа на живота. Но самото му присъствие беше достатъчно, за да наложи върху всичко наоколо печата на личността му.
Коул небрежно докосна шапката си. Алена като че ли очакваше той да тракне с токове и дълбоко да се поклони.
— Надявам се, че пътуването ви е било приятно, мадам. — Неговият сдържан глас беше все така плътен и звучен. Когато забеляза, че под наметката си Алена носи черна рокля, той вдигна вежди: — Траурни дрехи? Мислех, че сватбата е по-скоро повод за радост и смях — пошегува се той с лека нотка на тъга.
Алена отвори уста да отвърне, но силен порив на вятъра я блъсна в лицето и пресече дъха й. За да я заслони, Коул се изправи пред нея, като внимаваше да не я докосва. Прекалено добре си спомняше колко мразеше тя да я пипат.
Междувременно Саул беше натоварил багажа на Алена. Коул извика на кочияша:
— Заведи мисис Лейтимър до каретата, Оли. Идвам веднага.
Алена леко се засегна от това, че мъжът й не я придружи поне до колата, но не го показа.
Когато Коул остана насаме с мистър Джеймс, той се обърна към него с въпросителен поглед. Докато адвокатът му докладваше, Коул наблюдаваше през рамото му отдалечаващата се с грациозна походка и развети поли Алена. С изненада трябваше да признае, че споменът за онази нощ, прекарана с нея, все още вълнуваше чувствата му, въпреки че от тогава беше минало много време.
Преди Алена да се качи на каретата, тя погледна още веднъж двамата мъже и беше много объркана, като усети пронизващия поглед на Коул върху себе си. Сякаш сините му очи я събличаха гола пред всички. Тя бързо се качи в колата. Прекрасно знаеше какво има да докладва адвокатът на мъжа й. Алена се усмихна тъжно. Нека този янки я пренебрегва и отхвърля колкото си иска. Но рано или късно ще трябва да й обърне внимание.
Мистър Джеймс предаде на Коул документите от бракосъчетанието.
— След като напуснахме Ню Орлиънс, пътуването протече съвсем гладко.
— Казвате, че тя не е искала да приеме женитбата без моето присъствие? — попита Коул със смръщени вежди. Малко зверче. От прекалена гордост и твърдоглавие непрекъснато се забърква в най-шантави истории.
— Хората на Дюбоне обърнаха града с главата надолу, за да намерят жена ви, доктор Лейтимър — завърши своя доклад адвокатът. — Самият Дюбоне трябваше да изчезне, след като шерифът разкри работата с крадените бали памук.
— Благодаря ви за всички услуги, мистър Джеймс — каза внезапно Коул. — Мисис Лейтимър и аз ще се настаним в хотел и не знам кога ще можем да продължим нашето пътуване към дома. Каретата отсреща може да ви закара до къщи, ако желаете.
— Благодаря, доктор Лейтимър.
С тези думи адвокатът се отдалечи. Коул хвърли палтото и шапката си в каретата и седна до Алена. После взе едно кожено покривало и я зави с него. Тя старателно отбягваше погледа му. Гордостта й беше наранена, защото се бе оженил за нея, без да я пожелае като жена. Хладна и привидно безучастна, Алена седеше заобиколена от някаква стена от мълчание. При всеки друг мъж тя би се усъмнила в неговата мъжественост, но при Коул не можеше да се залъгва с подобна самоизмама. Той беше всичко друго, но не и импотентен и това си беше проличало при последната им среща. Тогава се беше държал по-скоро като сладострастник с гореща кръв и покорител на женските сърца. Алена чувстваше като трън в душата си спомена, че той бе видял в нея лесна плячка за своите желания. Сега, когато беше омъжена за него, гордостта й се стремеше към удовлетворение и мъст.