Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Въпросът направо обърка Алена. Красива в тези вдовишки дрехи? Тя усети в думите му някаква тайна обида и се осведоми предпазливо:
— Може би ми се подигравате?
Коул погледна младата си жена със съмнение.
— Все още ли разиграваш светата добродетел, Алена?
Кръвта нахлу в лицето й.
— Вие най-добре би трябвало да знаете това. Но явно трябва непрекъснато да ви напомням, че ме сбъркахте с Роберта — избухна тя.
— Не съвсем — отговори спокойно Коул и отпи една глътка от питието си с цвят на кехлибар. — За нещастие чак след сватбата разбрах, че горещият темперамент не е силната страна на Роберта за разлика от момичето, с което действително прекарах онази нощ.
Алена се обърка. Тя повече не можеше да понася неговия саркастичен присмех.
— Ако нямате нищо против, сега ще се оттегля да се освежа.
Но съвсем не беше толкова лесно да се отърве от Коул. Той я последва в спалнята и каза:
— Вдовишките дрехи не ти стоят лошо, Алена, но бих желал да облечеш някоя хубава рокля за този особен случай.
— Особен случай? — Сивите очи го стрелнаха. — Какво означава това?
— Аз направих от теб почтена съпруга — изръмжа Коул, — това малко ли е?
Алена с мъка сдържаше гнева си.
— Доста дълго време ви беше необходимо, за да намерите жената, която ви трябва, магаре такова.
Коул не можеше повече да се сдържа и прихна. След това с небрежна походка напусна спалнята. Със зачервено от гняв лице Алена блъсна вратата след него и превъртя ключа. Как посмя да я подиграва за изгубената й невинност, когато той беше този, който й я отне! С това я засегна по най-чувствителната точка. Един ден ще си отмъстя. За съжаление още не знаеше слабото място в дебелата му кожа. Алена се изми старателно и започна да четка косата си, докато тя заблестя като коприна. Сложи си малко парфюм зад ушите и в деколтето. После извади от куфара сивата рокля, която бе купила от една приятелка на мисис Хоутърн с част от спестените с толкова мъка пари. Горнището на роклята с плисираните антрацитносиви панделки и четвъртитото деколте напомняше малко на куртката на южняшките офицери. Подходящата блуза бе кремава на цвят и с богата бродерия. Ръкавите бяха стегнати около китките с панделки от същия цвят.
Алена разглеждаше доволна образа си в огледалото. С тази рокля тя вече не изглеждаше като бедна роднина на доктор Лейтимър.
В това време Коул се беше излегнал удобно на канапето и чакаше жена му да завърши тоалета си. Беше впил замислен поглед в масата, но когато Алена най-после излезе от спалнята, той скочи на крака. По лицето му се четеше объркване. Не би могъл да направи по-голям комплимент на младата си жена. Тя почти инстинктивно отбеляза как той с един-единствен поглед обхвана всяка подробност от тоалета й.
— Не си спомням да съм ти пращал тази рокля.
— Купих си я с мои собствени пари — промълви Алена и сведе очи пред неговия възхитен поглед. Почувства необичайно вълнение и удовлетворение, че бе успяла макар и за малко да го изкара от равновесие.
— Роклята ти стои чудесно — заяви Коул и се приближи.
Алена с най-голямо удоволствие би избягала, но устоя и погледна замаяна в очите му. Той застана плътно пред нея и протегна ръка. Пръстите му горяха като огън по голата й кожа, когато той бръкна в деколтето и извади медальона от топлото му скривалище.
— Мислех, че отдавна вече не го носиш — изненада се Коул.
Алена беше като вцепенена. Тя все още чувстваше леко парене там, където пръстите му я бяха докоснали.
— Нося го като спомен за лудориите от миналото, сър — промълви тя.
— Лудориите? Моите или твоите? — попита Коул намръщено.
— Оставям на вас да решите това — отвърна Алена и сви рамене.
Погледът на Коул остана впит в зачервените й бузи, докато пускаше медальона в мекото убежище между гърдите й. Пръстите му докоснаха шията й, когато той с пресилена грижовност оправяше верижката. Гледаше я, сякаш очакваше нещо, но тя реагира само с една хладна усмивка. В мислите й звучаха думите на вуйчо й, че този брак може да бъде разтрогнат само ако тя не допуска мъжа си до себе си. Но сега, застанала пред Коул в това пищно любовно гнездо, предупрежденията на Ангъс Крейгхъг я тревожеха много по-малко, отколкото собственото й самообладание. Със затаен дъх тя позволи ръката му да се плъзне собственически по гърдите й надолу и да се спре на хълбоците. Вдигна невинно въпросителния си поглед към Коул, но тайно остреше ноктите на желязната си воля.
— Доктор Лейтимър — прошепна Алена с меден гласец, — ако не се лъжа, бяхме се споразумели, че този брак ще съществува само на книга. Или вече забравихте това?
— А аз се питам — размишляваше гласно Коул, — дали това споразумение ще издържи на изкушенията на плътта.