Като пепел във вихъра

— Това той сам ще ти каже. Сега побързай, преди да си е отишъл.

Коул тръгна след жена си надолу по стълбата. Хитра усмивка играеше по устните му. Когато Алена влезе в салона, той се облегна на вратата и зачака нещата да се развият от само себе си.

Джейсън седеше умислен на стола си и въртеше в ръка чашата с бренди. Когато дочу шумоленето на женски поли, той скочи на крака и смъкна шапката от главата си. Но само като хвърли поглед към жената, която се приближаваше, се вкамени.

— Джейсън! — Във вика на Алена имаше неописуема радост. — О, Джейсън! — извика тя отново.

В следващия миг братът и сестрата се намериха в прегръдките си. Мъжът затвори очи и сложи глава на рамото на сестра си. Притисна я така силно, че дъхът й пресекна. Когато след малко вдигна глава и видя усмихнатото лице на Коул, не се и опита да прикрие сълзите си, течащи като река по страните му.

— Все пак за мен вие сте един проклет янки, Коул Лейтимър — каза той накрая и почти се задавяше с думите си. — Ще трябва доста да си помисля дали въобще да ви приема за зет.

Алена се облегна на брат си и го погали по бледото насълзено лице.

— Нищо друго не ти остава, Джейсън Макгарън — каза тя тихо и гласът й пресекна от щастие.