Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Да ви уплаша? — отговори Дюбоне и я огледа нахално. — Трябва само да извикам Гън и няколко от моите хора. Те направо биха се наслаждавали на вашата уплаха и на виковете ви. Не, Алена, аз не искам да ви внушавам страх, а само да ви предложа моята постоянна защита.
Жак се изправи и започна да се разхожда напред назад из помещението.
— Знам долу, край реката, няколко места, където под закрилата на блатата са се събрали дезертьори и друга бягаща от закона паплач. За съжаление там почти няма жени. Представяте ли си как биха се зарадвали, ако им подхвърля едно симпатично, младо момиче! С тях човек действително не бива да се шегува. Какво ли не би научила там една красива, млада жена! Например как да се харесва по най-различен начин на мъжете. Когато се завърне, тя би оценила предимствата на спокойния живот тук, в града, не смятате ли, мис Макгарън?
Алена го изгледа дълго и мълчаливо. Решението й беше така непоклатимо, сякаш зад нея завинаги се беше затворила някаква врата. Отсега нататък нещата стояха на живот и смърт! По някакъв начин трябваше да го убие, а ако не успее — да убие себе си.
— Аха, Жак Дюбоне! — отговори тя, привидно безразлична към неговите заплахи. — Роденият джентълмен! — Смехът й прозвуча звънко и подигравателно.
Очите на мъжа опасно се свиха. Той се изпъна в целия си ръст. Внезапно гласът му придоби отново гърления акцент на французин от колониите.
— Не ми се присмивайте! Предупредих ви!
Той сграбчи грубо момичето за ръката. Лицето му бе обляно от пламтяща червенина.
— По всичко изглежда, че никога не сте имали работа с истински мъж, малка, заядлива, крастава жабо, а само със старци и лигльовци! — изсъска той в лицето й.
— А аз пък съм ви виждала много пъти да пълзите в прахта, когато сте заставали срещу истински мъж — подигра го тя. — Вие, жалък недорасъл палячо!
При тези думи Дюбоне не можеше повече да се владее. Той замахна с всичка сила, но момичето умело избягна удара и бързо издърпа една маса между себе си и своя нападател.
— Ще те науча аз тебе! Ще квичиш за милост като някоя от тези черни свини! — задъхваше се мъжът.
— Не ругайте роднините си, свиня такава! — отвърна Алена с хаплива подигравка. — И гледайте да не се спънете с изящните си обувки. Може би ще се чувствате далеч по-удобно бос в тази кочина?
Дюбоне беше разярен до лудост. Изрева от гняв и направи огромен скок през масата, размахвайки ръцете си като бесен. Но тогава Алена го пресрещна с юмрук. Вложи всичката си сила в този удар и го улучи тежко по най-чувствителното място — в слабините. Борейки се да си поеме дъх, той рухна с облещени очи срещу нея, но ръцете му сграбчиха само въздух. Пръстите на момичето сръчно се плъзнаха под сакото му и измъкнаха малък пистолет „Деринджър“. Разкъсван между болката и страха, Дюбоне сграбчи Алена за китката, но в следващия миг издърпа ръката си, ревейки от болка, защото тя с всичка сила го захапа за палеца. Пистолетът се удари в лявото му слепоочие и гръмна. В ухото на мъжа се появи чистичка кръгла дупка, която започна бързо да се пълни с кръв. Хленчейки, той се олюля назад. Когато забеляза, че е само леко ранен, грабна горящата газена лампа и я вдигна високо над главата си, като че ли искаше да я хвърли върху момичето. С пръсти, които трудно й се подчиняваха, Алена бързо зареди оръжието, прицели се в лампата и със затворени очи натисна спусъка.
Когато отново отвори очи, пред нея стоеше Жак Дюбоне и вдигнатата му ръка гореше като факла. Върху него капеше петрол, навсякъде бяха разпръснати парчета стъкло. В следващия миг цялата дясна половина на мъжа беше обхваната от пламъците. С пронизителен вик той се хвърли на земята и започна да се търкаля по пода. При балите с памук той отново се изправи на крака и омота парчето брокат около себе си, за да задуши пламъците. Смъртна омраза се четеше по разкривеното му от болка лице. Той вече не обръщаше внимание на огъня, изпълнил половината помещение, а измъкна бавно една дълга тясна кама.
— Ще ми платиш с живота си за това!
Процедените през зъби думи заглъхнаха в бушуването на огъня. Когато тръгна към нея, Алена вдигна оръжието.
— Празен е — каза Дюбоне с дрезгав от болката глас. — Само два изстрела — нито един повече!
Навън се чу вик, след това дебелата, но вече разхлабена от годините врата с трясък се отвори. Замръзнали от учудване, Алена и Жак видяха как пред тях се изправи гигантска черна фигура. Беше Саул! Пред вратата лежеше неподвижното тяло на Гън. Когато Саул тръгна към него, Жак пъргаво отстъпи и със светкавично движение на ръката блъсна масата срещу негъра. Камата се изплъзна от пръстите му. С гневен вик Дюбоне скочи върху балите памук и през един тесен капак се хвърли на тавана от греди над помещението. Огънят бързо се разпространяваше и изпълни складовото помещение с лютив пушек. Саул хвана Алена за ръка и я поведе към вратата. Гън се раздвижи и изстена, когато го прекрачиха. В коридора лежаха безжизнените тела на няколко от пазачите. Саул дори не ги погледна. Той теглеше момичето подире си и забърза нагоре по една стълба, която ги отведе в друг голям склад. Той беше напълнен до тавана с бали памук, чиито първоначални надписи бяха заличени и заменени с нови инициали. Това явно беше памукът, заграбван от товарните кораби на Северните щати. Саул промърмори някакво кратко извинение, след което грабна Алена и я метна на рамо. Когато се спусна през вратата навън, чу след себе си възбудени гласове: