Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Мис Алена! Мис Алена! — Гласът на Саул едва пробиваше плътната мъгла.
— Саул! — изкрещя тя колкото й глас държеше. — Насам! Помощ!
Обърна се и понечи да избяга, но преди да направи и една крачка; черният гигант беше вече до нея и я сграбчи в ръцете си. Алена искаше да изкрещи още веднъж, но юмрукът му се повдигна и улучи върха на брадичката й. Дълбока тишина обгърна момичето; отпусната, тя бавно потъна в безсъзнание.
Гън — така се казваше кочияшът и телохранителят на Жак Дюбоне — вдигна безжизнената фигура и видя как Саул изскочи от тъмнината и се спусна към него. Но внезапно защитникът на Алена беше заобиколен от половин дузина побойници от пристанищния квартал. Скърцайки със зъби, той можеше само да гледа как Алена бързо беше отнесена до черната карета и набутана във вътрешността й. Каретата потегли и веднага бе погълната от тъмнината. С отчаяно усилие Саул се отърси от нападателите си, изтръгна от ръцете на единия тежка тояга и заудря с нея по своите противници, докато върху паважа не паднаха шест безжизнени тела. Задъхан от изтощение, Саул клекна и остана известно време в това положение. След това обърна мъжете по гръб и установи, че двама от тях са от хората на омразния Жак Дюбоне. Саул бързо взе решение, пъхна тоягата в колана си и хукна напряко през полето към имота на Крейгхъг. Там той изтича право в конюшнята и много бързо оседла един от най-добрите коне на Коул. С петите на босите си черни крака пришпори животното така, че то изхвърча като стрела в тъмната нощ.
Скоро стигна до негърския квартал долу, край пристанището, където освободените чернокожи живееха в бедняшки колиби. Той завърза коня си за един стълби извървя пеша остатъка от пътя. Имаше няколко верни приятели в тези мизерни бордеи. С тяхна помощ бързо откри къде се намира убежището на най-големите злосторници и контрабандисти по реката.
Алена се размърда леко и простена на глас. Мъждукаща светлина проникваше през полузатворените й клепки и създаваше илюзията за призрачни, трептящи видения. Непоносима болка пръскаше черепа й. Замаяна, тя отвори очи. Недалеч от себе си забеляза размитата фигура на мъж, който седеше до някаква маса. Пред него имаше лампа. Когато воалът от мъгла пред очите й се поразпръсна, Алена установи, че това беше Жак Дюбоне, който я наблюдаваше внимателно с дебнеща усмивка. Запретнал полите на сюртука си, той седеше на един стол, протегнал напред разкрачените си, сухи като клечки крачета.
— Добре дошла на горния свят, мила мис Хоутърн — обърна се той към нея с едва прикрито злорадство. — Вече се страхувах, че Гън се е отнесъл прекалено сурово с вас.
Алена не обърна внимание на думите му. Тя се огледа и видя, че лежи на една бала памук, върху която небрежно бе хвърлено парче най-фин копринен брокат. Помещението изглеждаше издълбано в скалата, никакъв шум не проникваше отвън. Навсякъде бяха струпани купища сандъци и бъчви.
— Чувствате ли се вече в състояние да обсъдите с мен някои дреболии, ма шери? — подразни я Дюбоне с престорено съчувствие.
Алена се опита да отговори, но от устата й излезе само жалко скимтене. Седна с мъка, помещението се мержелееше пред очите й.
— Няма нищо, ще си възвърнете гласа, не се тревожете — каза Жак снизходително. — Още не съм срещал същество от женски пол, което дълго време да е мълчало.
Алена можеше само да го гледа с безсилен гняв. Тя отново издаде някакъв стон и посочи кофата с вода, която стоеше близо до вратата.
— Разбирам — каза небрежно Дюбоне. — Моля, налейте си.
Водата беше застояла и топла, но й помогна да дойде на себе си. Тя остави кофата, след като се беше напила до насита, и се облегна, привидно изтощена, на вратата. С едно бързо движение на ръката издърпа резето и разтвори вратата. Гън клечеше с широко разперени ръце пред нея и се хилеше до уши. Момичето блъсна вратата под носа му и се подпря на нея. Дълбоко отчаяна, тя чу пискливия кудкудякащ смях на Дюбоне. Тогава Алена възвърна отново гласа си.
— Да не си въобразявате, че можете да ме изнасилите и да се измъкнете безнаказано? Всеки порядъчен мъж от Севера и Юга ще ви преследва като бясно куче!
— Заради Камила Хоутърн може би — съгласи се дребосъкът, свивайки рамене, — но как стои въпросът с Алена Макгарън, крадлата, убийцата, предателката? Едва ли! За нея по-скоро бих получил някаква награда или дори орден.
— Не се надявайте, че ще ме уплашите! — Постепенно на Алена й стана ясно каква непростима глупост бе извършила, когато бе избягала от къщи, без да се замисли.