Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Сега си моя жена. — Гласът му беше нежен, но в усмивката му имаше нотка на подигравка.
С леко поклащане на главата Алена отхвърли тази констатация. Беше се изчервила, защото й беше неприятно да говори за своето ново положение.
— Повтарям, че не съм заможна, но бих искала да изплатя всичките си дългове в най-скоро време. Може би още през пролетта ще се върна на Юг, за да очистя името си от фалшивите обвинения. Смятам, че сега вече е възможно да бъде заловен Жак Дюбоне. Дотогава за съжаление ще трябва да ви помоля за снизхождение, колкото и трудно да е това за мен. Ако бях приела хубавите дрехи, които сте ми избрали, дълговете ми към вас биха станали още по-големи. Между другото, аз съм в състояние да се грижа сама за себе си.
Коул се наведе рязко напред. Блестящите му сини очи се впиха в нейните, а на устните му играеше подигравателна усмивка.
— Ако бяхте достатъчно умна да се оправите сама, сега не бихте седели тук срещу мен, мисис Лейтимър.
Лицето на Алена гореше от срам. Твърде малко неща би могла да противопостави на истината в неговите думи. Бе загубила дори свободата си и душата я болеше, че в бъдеще ще трябва да зависи тъкмо от него, Коул Лейтимър. Твърдо беше решила да му бъде в тежест колкото е възможно по-малко. Само така би могла да запази последните остатъци от достойнството си.
Коул отново се бе облегнал назад и пушеше съсредоточено пурата си.
— Дрехите бяха сватбен подарък, Алена. Не ми харесва, че ходиш облечена като скитница.
— Сватба? — засмя се тя презрително. — Това сватба ли го наричате?
Забулено от дима на пурата, лицето на Коул остана безизразно.
— Извинете, майоре, но не се чувствам като омъжена жена. Ако имах възможност да избирам, и досега щях да си бъда неомъжена. За съжаление мосю Дюбоне не ми остави никакъв друг изход.
— Много мило от ваша страна, мадам, да гледате на мен като на по-малката от двете злини — отговори Коул и се усмихна саркастично.
— И по-малкото зло е зло, майоре. — Алена погледна пред себе си и продължи спокойно: — Сметнах, че засега така е по-добре. Но бих могла и да променя решението си.
— Значи се пожертва и се омъжи за мен, въпреки че аз, както и преди, съм само един проклет янки — съжали Коул младата си жена, а гласът му преливаше от ирония.
— Не става въпрос за жертва. — Алена не позволи да я иронизират и продължи сериозно и сдържано: — Бракът ни може да бъде анулиран по всяко време, ако яремът ви се стори прекалено тежък. Освен това вече не гледам на вас като на враг. Войната свърши.
Коул изтърси пепелта от пурата си и погледна скептично Алена.
— Би могло да се приеме, мадам, че частната война между нас току-що започна.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
Колелата на каретата оставяха дълбоки следи в уличната кал. Кочияшът Оли, имайки предвид раната на своя господар, прекара каретата плътно до входа на едно тухлено здание, боядисано в кремаво. Над вратата пишеше: „Хотел Николет“.
Алена беше изненадана, че Коул очевидно смята да се настани с нея в хотел.
Валеше като из ведро. Коул слезе пръв. След това прихвана Алена през стройната талия, повдигна я без никакво видимо усилие и веднага я постави на сухо под навеса на хотела.
Когато младата жена влезе в луксозно обзаведеното фоайе, тя с болка си даде сметка за мизерното си облекло. Но след малко установи, че привлича изпълнените с интерес погледи на намиращите се в залата мъже, и се запита кога ли тези господа за последен път са имали възможност да видят някоя сравнително хубава жена.
Когато двойката прекоси фоайето, за да влезе в ресторанта, Коул постави ръка върху рамото на Алена, демонстрирайки правото си на собственост. Някои от гостите вдигнаха глава и кимнаха за поздрав, но когато забелязаха недружелюбния поглед на майора, отново се заеха с храната си.
След неудобствата на последните дни спокойният обяд беше направо разкош. Той бе помрачен само от факта, че Коул през цялото време седеше със смръщени вежди. Алена тъкмо опитваше десерта, когато администраторът на хотела застана до масата и подаде на Коул един ключ. Когато после двамата се изкачваха по стълбите, Коул притисна лакътя на Алена толкова силно, че й причини болка.
— Да не би да се страхувате, че ще ви избягам, господин майор? — попита тя хапливо.
Коул отключи вратата и я дръпна след себе си в хола.
— Опитът, който имам от миналото с вас, естествено ме е направил предпазлив, мадам. Вие имате навика да изчезвате в най-неподходящото време и да ме поставяте в затруднено положение, така че подобна предпазливост изглежда разумна.