Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Бързането на Алена се оказа ненужно, утрото отмина, а корабът още се плъзгаше край непрекъснато променящи се местности. Изпълнена с плахи предчувствия, тя нетърпеливо очакваше края на пътешествието.
Всъщност искаше да се яви пред Коул Лейтимър в привлекателен вид, а в сегашната си рокличка би минала по-скоро за бедна роднина. Шотландската кръв на Алена обаче не й позволяваше да изложи на влиянието на отвратителното време по-хубавите си дрехи само заради някаква си глупава гордост. Черното боне и вълнената наметка в сивия цвят на Южните щати, която си бе ушила собственоръчно, все пак я защитаваха от студения влажен вятър, въпреки че не допринасяха много за грацията й.
Между оцветените в ръждивочервено листа на дъбовете по брега се появиха отделни къщи. Параходът премина през голям завой на реката. Отпред един остров разделяше течението като нос на голям кораб, а отзад върху висока скала, заобиколена от стени, се виждаше укрепление, от чиято кула се вееше знамето на Северните щати. Скрити в сянката на скалата покрай изграден от камъни пристан, се редяха дървени къщи.
Капитанът се качи на мостика да командва акостирането. Параходът бавно се доближи до брега. Към пристана полетяха въжета, които бързо бяха усукани около коловете. След пронизително изсвирване на корабната сирена гребните колела престанаха да се въртят.
Няколко коли чакаха на брега, между тях и затворена двуместна карета, която стоеше малко в страни. На нея се бяха облегнали двама мъже. Със сигурния си женски инстинкт Алена разпозна в по-високия и по-слаб мъж своя съпруг. Стоеше с натежали крайници, докато другите пътници около нея бързаха да слязат на брега. Като омагьосана тя не можеше да отдели очи от мъжа, подпрян на тънък черен бастун.
Силен порив на вятъра блъсна дъжда в лицето й. Пристъпвайки, тя се загърна по-плътно с наметката. Още не беше разменила дума със съпруга си, но въпреки това изтръпна от предчувствието, че е сторила ужасна грешка, когато се съгласи на този брак. Каква неподходяща двойка бяха двамата! Той стоеше там като мрачен пълководец от миналото. След малко Алена трябваше да напусне закрилата на кораба и да влезе в непознат и чужд свят.
Адвокатът, мистър Джеймс, я придружаваше при пътуването. Той излезе от кабината си и започна да маха от палубата на майора, докато привлече вниманието му. Погледът на Коул се плъзна по него и се спря върху стройния силует на Алена. Тя почувства как коленете й омекват, докато търсеше върху лицето му някакъв знак, че я е познал. На Юг в подобна ситуация двама души биха се поздравили възторжено и топло. Но на неговото лице не се забелязваше и най-малкият признак на радост от срещата. Той дори не помръдна от мястото си.
Мистър Джеймс свали шапката си пред Алена и каза почтително:
— Ако желаете, да слезем вече на брега.
Младата жена кимна. С присъщата й решителност тя събра всичката си смелост и последва адвоката надолу по стъпалата. На долната палуба към тях се присъедини Саул. Той беше нарамил големия куфар на Алена и ги следваше на известно разстояние.
Коул каза нещо на своя кочияш и тръгна бавно, накуцвайки, към парахода. Въпреки дългото до глезените палто влажният студ го пронизваше. От продължителното чакане раненият му крак беше изтръпнал до безчувственост.
Когато Коул стигна до парахода, за да посрещне съпругата си и нейния придружител, погледът му се спря върху огромния негър, който ги следваше по петите. Той се зарадва, че Саул бе успял да премине бъркотията на войната, без да пострада. Но веднага след това отново съсредоточи цялото си внимание върху Алена. С навъсени вежди той я разглеждаше и се мъчеше да отгатне какво ли чувства в момента. И ако досега я познаваше като невъздържана, трудна за контролиране лудетина, то сега с изненада трябваше да признае, че от нея лъха достойнство и сериозност. В държанието й липсваха присъщите за жените на нейната възраст лекомислие и предвзетост. Движенията и жестовете, на Алена бяха пълни с грация, но в тях имаше такава естественост, че това я правеше още по-пленителна и смущаваща. Като че ли беше претеглила грижливо в мислите си всички плюсове и минуси на своето ново положение. Но решението вече беше взето и нищо не можеше да я отклони от него. А може би хаосът и мъката на войната бяха охладили влечението й към веселата страна на живота.
Докато Коул и Алена вървяха един към друг, мъжът изведнъж почувства отвращението, което младата му жена изпитваше пред перспективата да живее сред омразните й янки. А сега дори бе омъжена за един от тях.
В този момент Коул разбра, че е попаднал от една крайност на друга: първо дивите изблици на гняв у Роберта, а сега хладното презрение в очите на нейната по-млада братовчедка. Изгледите съвсем не бяха розови.