Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
— Намерете ги! Хиляда долара за този, който ги доведе обратно!
Пискливият глас, изрекъл тези думи, надвикваше останалите.
— Ха-ха! — изръмжа Алена, разтърсвана от поривистите крачки на Саул. — Янките дават много повече!
Саул тичаше по стената на кея, покрай дълга редица от складове. След това с големи скокове се спусна по стръмния наклонен насип с борещата се за глътка въздух на гърба му Алена и накрая зави в една тясна, тъмна уличка. Той внимателно свали момичето на земята и продължиха нататък с малко по-бавни крачки. Бяха стигнали до познатия им негърски квартал.
Алена не можеше да се върне при семейство Крейгхъг, а и къщата на мисис Хоутърн вече не й предлагаше защита. Не можеше да се скрие и в магазина на вуйчо си, а за доктор Брукс се знаеше, че е приятелски настроен към нея.
Имаше само едно място, където можеше да намери спокойствие.
Домът на семейство Крейгхъг беше с главата надолу, когато Саул се върна и обясни, че Алена е скрита на сигурно място. Той разказа за плана, който бяха измислили с момичето. Малко след полунощ той натъпка един вързоп дрехи в двуколката на Алена и потегли бавно към града, Изглежда, не беше забелязал двете фигури, които го следваха на безопасно разстояние. Когато Саул вече не се виждаше, Ангъс и Джедидиа измъкнаха голям сандък от конюшнята и го натовариха в една раздрънкана каруца. Джедидиа тръгна с негов обратната на Саул посока. Той също беше проследен от някакъв мъж.
Ангъс и Дулси обиколиха бавно и незабелязано околността, докато се убедиха, че вече не се виждат тайни съгледвачи. Тогава Ангъс отвори вратата на кухнята и най-голямата дъщеря на Дулси се измъкна навън. Тя хвана Ол Тар за юздите и изведе коня през двора на съседите. Чак тогава се метна на седлото и се отправи към болницата. При това тя внимателно избягваше оживените улици.
Скоро стигна до къщата на доктор Брукс, заудря по вратата и вдигна заспалия доктор от леглото. Запъхтяна, тя му предаде това, което й бяха поръчали. От джоба си извади плик и го подаде на слисания стар господин. Вътре имаше ключ.
— Казваш, че тя е в жилищната сграда „Понталба“? — запита той момичето с недоверчиво учудване. — Ангъс, адвокатът и пасторът също щели да дойдат там, така ли?
Доктор Брукс взе бързо решение. Той благодари с няколко думи, отпрати момичето и започна да се облича.
Значи Алена все пак ще се омъжи за своя янки, каза си той, изпълнен със задоволство, и потегли, усмихнат под мустак.
ВТОРА ЧАСТ
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
Лека мъгла се бе спуснала над реката и размиваше ярките цветове на есенните гори. Сивокафявата вода течеше мътна и кална.
Алена стоеше на палубата, облегната на перилата, и погледът й блуждаеше над тази северна земя, докато речният параход си проправяше път между безбройните островчета. Откъм източния бряг водата постепенно придобиваше по-тъмен цвят. Зад един стръмен скалист нос от варовик реката Сейнт Кроа вливаше своите бистри води в Мисисипи.
Бяха казали, че след малко повече от час параходът ще достигне целта си.
Отново кораб носеше Алена към нов период от нейния живот.
Всичко й се струваше чуждо и особено и въпреки това бе изпълнена с развълнувано очакване, както бе принудена да си признае. Мисълта, че вече е жена на Коул Лейтимър, не я напускаше. С мъка успяваше да поддържа привидно спокойствие. Колкото повече се приближаваше до целта на пътуването си, толкова повече мислите й замайващо се въртяха в кръг. През цялото пътуване беше спала лошо и тази сутрин също стана много рано, след като часове наред се беше въртяла в леглото. Беше опаковала набързо скромното си имущество в големия куфар. Заради непрекъснатия дъжд реши да не слага някоя от по-хубавите си дрехи и облече скромната черна рокля с дантели.