Като пепел във вихъра
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зонимир Панчевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като пепел във вихъра». Краткое содержание книги:
Ударът беше на място, но Алена не се забави с находчивия отговор.
— Ако тогава бях останала, сър, вие щяхте да бъдете принуден вместо за Роберта да се ожените за мен. Това повече ли щеше да ви хареса?
— Щеше да бъде по-малката от двете злини — присмя й се той. — Както вие, мисис Лейтимър, ми казахте, че е по-добре да сте с мен, отколкото с Дюбоне, така и аз бих предпочел вас пред Роберта.
— Като знам как непрекъснато се карахте с братовчедка ми, това за мен съвсем не е комплимент.
— Вярно, между нея и мен имаше много малко допирни точки — съгласи се Коул. Той остави палтото и шапката си и продължи с кисела усмивка: — Общо взето, ние с вас досега като че ли по-добре се понасяме.
Алена крачеше нервно из стаята. Тук тя се чувстваше точно толкова беззащитна пред Коул, както и в оная съдбоносна нощ в къщата на Крейгхъг. Вече не беше толкова сигурна, че е постъпила правилно, като се омъжи за Коул. Всичко подсказваше, че съвместния им живот няма да бъде много миролюбив. А тя беше уморена от непрекъснатата борба за собствения си живот и жадуваше за малко спокойствие и мир.
Алена се разходи до спалнята и веднага се върна. Коул добре разбра неспокойния въпрос в очите й, тъй като знаеше, че в апартамента има само една спалня. Той бавно свали сакото и връзката и разкопча жилетката и ризата си.
— Мислех, че ще продължим пътуването си още преди настъпването на нощта, — каза плахо Алена. — Ако желаете да останете, аз бих могла да продължа с мистър Джеймс или Саул. Тук само ще ви преча.
Властен израз се появи в погледа на Коул и ъглите на устата му трепнаха. Значи тя иска да играе ролята на недостъпна девица до горчивия край, мислеше си той, а и двамата знаем, че не е така. Той застана толкова близо пред Алена, че й костваше върховно усилие да не отстъпи назад.
— Утре ще ви заведа в моята къща, мадам, както се полага. Междувременно ще ви помоля да използвате удобствата, които съм в състояние да ви предложа — каза той строго, докато разгневеният му поглед я пронизваше. — Ако не желаете да консумирате брака си с мен, то поне се погрижете за външния си вид и носете за Бога, дрехите, които съм ви купил. Между другото, какво толкова противно има в представата да спите с мен в едно легло?
— Спането в случая най-малко ме тревожи — отвърна му Алена с високо вдигната глава, — тревожи ме останалото, което би могло да се случи в леглото. — С тези думи тя го остави и се върна в салона.
Коул тихо изруга. Как можа да повярва, че събитията от близкото минало са я направили по-податлива! Тя действително беше един чудесен пример за твърдоглава горда южнячка. Но при целия й пламенен темперамент в нея нямаше нищо от злобата на Роберта и Коул не се чувстваше нито отблъснат, нито особено обезкуражен от нейното държание. По-скоро цялото това положение беше едно предизвикателство за него.
Той тръгна решително след Алена и се облегна на отворената врата.
— Питам се, мадам, докога ще можете да се отказвате от изпълнението на задълженията, които произтичат от нашия брак?
Алена отново почувства върху себе си втренчения му поглед, с който като че ли искаше да я съблече. Без всякакво стеснение той подробно огледа високите й пълни гърди и плъзна очи през стройната й талия надолу:
— Надявам се, че видът ми не ви разочарова, майоре.
— Тъкмо обратното, мила. Красотата ти е разцъфнала до съвършенство и надхвърля най-смелите ми очаквания. Точно си представях как ще зяпнат всички, когато те представя като своя съпруга.
— Защото съм от Юга? Или защото се оженихте повторно толкова скоро след смъртта на Роберта?
Коул се забавляваше чудесно.
— Не бива да забравяме, че тук живеем в покрайнините на цивилизацията. От никого не се изисква да остане за дълго вдовец, особено когато зимата чука на вратата.
Алена реагира на неговата язвителна забележка с такъв ядосан поглед, че Коул звучно се засмя.
— Всички ще се питат как съм съумял да намеря толкова красива жена, без да се мръдна от мястото си. Виждам вече как клюкарките си шушукат: Братовчедката на Роберта? Може би е имала някаква връзка с доктор Лейтимър още докато жена му беше жива?
Коул си наля чаша бренди и седна на канапето срещу Алена.
— Знаеш ли, Алена, ти затъмняваш Роберта във всяко отношение.
Алена не беше сигурна дали трябва да се чувства поласкана, или обидена от думите му.
— Извинете несхватливостта ми, но какво точно разбирате под израза „във всяко отношение“?
Коул й отвърна с въпрос.
— Ти всъщност имаш ли представа колко си красива?