Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
Слава богу, той вече беше излязъл на двора да свърши обичайната си сутрешна работа. Чак когато закуската бе сервирана, а Шимейн — измита и облечена, Гейдж се върна в къщата с кошница яйца и ведро мляко. Преди да ги остави на полицата в кухнята, той погледна одобрително подредената маса.
— Ухае много апетитно, Шимейн. — Откакто тя беше в дома му, беше започнал да очаква сутрешното ядене с огромно нетърпение, защото вкусните закуски, приготвяни от нея, можеха да се сравняват единствено с онези, които бе ял в бащиния си дом в Англия. — Няма ли вече да ядем? Умирам от глад.
От страх да не срещне погледа му, Шимейн съсредоточи вниманието си върху сместа, която пресипваше от един малък тиган в купата за сос.
— Закуската е готова, трябва само да се залее с този сос. Да събуждам ли вече Андрю?
— Остави го да спи. Прекара доста неспокойна нощ.
Колкото и невинна да бе тази реплика, за Шимейн тя прозвуча като остро напомняне за собственото й ужасяващо провинение. Лъжицата, която се канеше да сложи в сосиерата, се изплъзна между пръстите й и издрънча на пода под стреснатия й поглед. Шимейн се наведе да я вдигне, но едва не се сблъска с Гейдж, чиито рефлекси очевидно бяха по-бързи. Той взе лъжицата, изправи се и й я подаде с лек поклон, но тя само го стрелна плахо с поглед и я пое, без да каже нищо. Това събуди любопитството му. Нямаше как да не забележи ярко порозовелите й бузи и нерешителността в очите й. Като пристъпи по-близо до нея, Гейдж наклони глава в опит да привлече погледа й, но Шимейн побърза да потърси друга лъжица, отказвайки да вдигне очи.
Гейдж обаче не се предаваше така лесно. Той хвана брадичката й с два пръста, обърна лицето й срещу светлината и се взря изпитателно в нея.
— Какво ти е, Шимейн? — Гласът му беше топъл и мек. — Мислиш ли, че давам и пукната пара за това, че снощи ме видя гол? Или за това, че може да си задържала погледа си върху мен малко по-дълго, за да задоволиш моминското си любопитство? За бога, момиче, много добре знам, че си влязла в спалнята ми не за да ме съблазняваш, а за да успокоиш сина ми, и съм ти признателен, че го стори. Това, което трябва да направя, е да ти се извиня, задето те стреснах, но когато един мъж се изправи пред красива жена, не винаги може да контролира реакциите на тялото си. Не съм бил с жена, откакто умря Виктория, защото никоя от жените в града не ме привлича. Но когато те видях в спалнята си, в мен се пробудиха страсти, които се мъча да потисна откакто съм вдовец. Аз съм мъж, Шимейн, и не съм лишен нито от чувствата, нито от недостатъците на своя пол. Като мъж аз безкрайно се възхищавам на твоята красота и се наслаждавам на присъствието ти в моя дом. Доставя ми удоволствие да те гледам. Ти си нежна, очарователна, добра и красива. Ти украсяваш къщата и живота ми като изящно цвете, което гали сетивата със своя аромат и хубост. Познавам те от скоро, но това време ми бе напълно достатъчно да осъзная, че наистина те желая като жена. Но аз никога не бих те насилил, Шимейн… Никога не бих ти причинил зло. Искам да се чувстваш щастлива тук. Така че не се смущавай от онова, което стана снощи. Както навярно си се досетила, на мен ми беше приятно да ме гледаш. Можеш да ме укоряваш за това, ако искаш… или просто да ме приемеш като мъж, който силно се интересува от теб като жена.
От устните на Шимейн се отрони треперлива въздишка.
— Не исках да се изправям лице в лице с вас днес — срамежливо призна тя. — Мислех, че няма да мога да го понеса.
— Никога недей да се срамуваш от мен, Шимейн. За нищо на света не бих те упрекнал за това, че притежаваш чувства като всяко човешко същество.
Все още неуверена в себе си, а още по-малко — в мъжа, изправен пред нея, Шимейн кимна с глава към масата и промълви тихо:
— Закуската ви изстива, господин Торнтън.
— След вас, госпожице О’Хърн — отвърна Гейдж, като отстъпи назад с галантен поклон и разпери подканящо ръка.
— Тате, къде си? — извика Андрю от спалнята и след миг доприпка в салона.
— Ето те и теб, поспаливко — засмя се Гейдж и приклекна с разтворени обятия.
Момчето се хвърли със смях в прегръдките на баща си и мигом бе вдигнато високо във въздуха. Сетне Гейдж го притисна в скута си и игриво го щипна по коремчето, ръмжейки като страшен звяр, на което Андрю откликна с весел писък и звънлив смях.
Когато най-после го сложиха на високия стол, момчето гледа храната, сервирана на масата и се усмихна широко на Шимейн.
— Ями! Ями!
Гейдж се обърна към прислужницата си с усмивка.
— Мисля, че това означава: „Хайде да ядем“. Да изпълним ли желанието му?
Шимейн, която за пореден път бе запленена от нежността и обичта, царящи между баща и син, забрави за миг притесненията си, усмихна се и направи лек, почтителен реверанс.