Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
Но най-лошото идваше нощем и тя често рисуваше по това меланхолично време, когато отчаяно й се искаше Бо да я държи в обятията си. И тогава, когато беше беззащитна срещу болката от загубата, тя се надяваше, вече напук на самата надежда, че може би е бременна. Но и следващия месец цикълът й дойде отново и яркочервената кръв се подигра на мечтите й. Не можа да рисува цяла седмица, толкова дълбоко беше отчаянието й. Знаеше, че вече я беше забравил.
Докато Сирина с рисуване се опитваше да се отърси от меланхолията, Бо се напиваше до забрава в безполезния си опит да потисне горещите картини, които изпълваха съзнанието му, русата й коса и синьо-зелени очи, сцените на страст и желание. Беше си поръчал бутилка бренди, когато се качи на борда на „Сирена“ и оттогава не беше престанал да пие, седеше на палубата през първата нощ в открито море, не говореше с никого, отхвърляше предложенията на Реми за храна.
На следващата сутрин се изми и се избръсна, облече чисти дрехи, но усети, че вътре в него беше настъпила промяна, нещо го беше погълнало. Никой от моряците не знаеше как да реагира на новата кисела нотка в тона на работодателя си. Гласът му беше различен, когато говореше, забележките му бяха цинични, а всяка дума беше белязана с мрачно разочарование.
Беше мъртво пиян, когато стигнаха в Палермо, а когато се върна от посещението си при лорд Хамилтън и кралския двор един ден по-късно, графиня Ниоло го беше хванала под ръка. Имението на Франческа, Бакате, граничеше със земи на рода Сен Джон. Тя демонстративно се беше самопоканила под претекст да наглежда имотите си.
— Чудесно — беше отговорил Бо с леко саркастичен поглед, когато тя го попита. — Ще те спася от републиканците, а ти можеш да ме спасиш от скуката.
И двете имения бяха достатъчно далече от Неапол, за да им се размине разрухата на градската отбрана, но когато пристигнаха във вилата на Бо, Ди Кавалли, зеленият провинциален пейзаж се простираше недокоснат от войни и революции.
— Няма нужда веднага да ходиш в Бакате, нали? — каза Бо, докато помагаше на Франческа да слезе от коня в двора на вилата.
— Искаш ли да остана? — попита тя предизвикателно.
— Бих желал да те чукам една-две седмици, Франческа — проточи той. — Проявяваш ли интерес?
— Очарователно предложение, Рошфор — отвърна тя двусмислено.
— Искаш или не искаш?
— Не съм сигурна, грубиян такъв.
Търсеше забрава, а не любов, и никога не беше подвеждал Франческа по отношение на намеренията си.
— Както искаш. Имам нужда да пийна нещо.
— Трябва да обърнеш внимание и на мен — каза тя, — а не само на брендито си. — Франческа беше пряма жена, която обичаше да си угажда и винаги знаеше какво иска.
— Не се тревожи, скъпа, ще получиш цялото внимание, което искаш. — В сегашното мрачно настроение, в което беше изпаднал, мисълта да се скапе от чукане наистина го крепеше. — Надявам се, че ще можеш да ми смогнеш.
— Звучи интригуващо… — Очите й блеснаха.
— Възнамерявам здраво да те накарам да се заинтригуваш, скъпа — каза той с тих и мек глас.
И го направи, а тя наистина беше заинтригувана. И двамата не забелязаха, че беше изминала цяла седмица. Той пиеше от мига, в който се събудеше сутрин, а на нощното му шкафче винаги предвидливо стоеше бутилка алкохол. Но Бо си оставаше угрижено трезвен, независимо, че прекаляваше, сякаш жлъчните му мисли изгаряха алкохола, сякаш всепоглъщащата му потребност от Сирина разреждаше силата на брендито. А Франческа де Бруни, графиня Ниоло, се наслаждаваше на страстното възнаграждение от яростта и недоволството на Бо.
Щом графинята замина за известно време, за да види имението си, той си намери прислужница, която да му топли леглото, а когато Франческа се върна и откри красивата девойка в обятията му, като всяка изискана жена и тя се присъедини към тях.
Бо вече нямаше представа кой ден е. Не го и интересуваше. Просто искаше да забрави русата красавица, която присъстваше във всички негови мисли, които не му даваха мира.
А след един месец откри, че абсолютно нищо не го интересува.
Деветнадесета глава
Когато в имението на Сен Джон заживяха две жени и един мъж, далече на север започна австрийската офанзива и бързо напредна срещу французите по всички фронтове. На източния фланг генерал От плени Реко и Монте Беко и така принуди френското дясно крило да отстъпи до Нерви, на пет мили източно от Генуа. В центъра на атаката Хоенцолерн щурмува важния проход Кадибона и проникна до брега при Вадо, като по този начин раздели войските на Султ и Сюше. След три дни непрекъснати битки Мелас покори всички първоначално набелязани цели и изтласка французите от предните им позиции по гребена на лигурианските Апенини, макар и с цената на много жертви. Масена жестоко се съпротивлява, но австрийците го превъзхождаха числено пет пъти.