Призрак от миналото

— Както открай време, адмирале — отвърна генерал Хестив и махна към далечната планета, която се виждаше в наблюдателницата на кабинета му. Той наля малко алкохол и в своята чаша и седна зад отрупаното си с чипове бюро. — Спокойно.

— Научих, че неотдавна е имало вълнения сред ягайското население — каза Пелаеон.

— Нищо особено — отново махна с ръка Хестив. — По-голямата част от населението е лоялно към властта и по собствена инициатива наказва размирниците. Налага се да се намесваме единствено за да защитим самите недоволни от прекомерно съвестните лоялисти.

— Това ви дава възможност да се отъждествявате с морала.

— Точно така — съгласи се генералът. — Доста окуражаващ контраст с обичайния ни образ пред чуждоземците.

— Да — измърмори върховният командващ, отпивайки от напитката си. — Жалко, че императорът не беше по-последователен в този начин на управление преди двайсет години.

— Жалко, че не го детронира някой, преди властта така налудничаво да го бе заслепила, докато още имаше време — с горчивина го поправи Хестив. — Не може да не е имало стотици талантливи управници и флотски офицери, способни да запазят Империята.

— Поне един имаше — със стегнато гърло едва чуто промълви Пелаеон.

Хестив прехапа устни.

— Да… върховният адмирал Траун. Винаги ще съжалявам, че не успях да се срещна с него.

За момент двамата мъже замълчаха.

— Мисля — започна Хестив накрая, — че няма доникъде да стигнем с жалби за пропуснатите възможности. Това е минало, ние сме в настоящето. Струва ми се, адмирале, че сте тук, за да обсъдим бъдещето.

Върховният командващ отпи още една глътка и погледна изпитателно генерала:

— Казано без заобикалки, войната с Новата република приключи, ние я загубихме. Мнението ми на професионален военен е, че трябва да преговаряме за примирие.

Мускулите около очите на генерала трепнаха.

— Имате предвид капитулация.

— Ще преговаряме за условията — каза Пелаеон. — Ако си свърша работата, както трябва, ще успеем, струва ми се, да запазим почти всичко, което имаме сега.

— Всичко, което имаме сега… — изсумтя генералът.

— Продължаваме да контролираме над хиляда обитаеми системи — меко напомни адмиралът. — Нима предпочитате Новата република съвсем да съкрати броя им и чак тогава да приемем неизбежното?

— В момента Новата република не е в състояние да съкрати този брой — възрази Хестив. — Мисля, че в скоро време ще се хвърлят не върху нас, а един върху друг.

— Да, имат си проблеми — съгласи се Пелаеон. — Но ако очаквате Новата република да бъде потопена в повсеместна гражданска война по повод на Каамас, ще бъдете разочарован.

— Моля за извинение, адмирале, но при цялото ми уважение не съм съгласен с вас — отвърна генералът. — Това съвсем не е изключено, особено с малко помощ от наша страна.

Върховният командващ потисна въздишката си. Това беше още един довод, който непрекъснато чуваше по време на обиколката си.

— Значи бихте ги окуражили в самоунищожението им?