Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Кухнята, госпожо Макура — напомни й твърдо Нинив, когато жената за миг млъкна, за да си поеме дъх. Щом новините на жената толкова я плашеха, Нинив не смяташе да отлага нито минута повече, за да ги чуе.
Вратата отзад се открехна и се показа угрижената Люси.
— Готов е, госпожо — обяви тя на един дъх.
— Заповядайте, госпожо Нинив — подкани ги шивачката, без да спира да търка с длан предницата на роклята си. — Госпожо Елейн.
Късо коридорче покрай тясно стълбище отвеждаше до уютна кухня с високи долапи навсякъде. Върху масичката по средата имаше яркожълта кана за чай, зелено бурканче с мед и три чашки с различни цветове, както и синя глинена кутийка с капака и до нея. Госпожа Макура сграбчи кутията, сложи й капака и припряно я прибра на една от лавиците, на която стояха поне две дузини подобни кутии с различни цветове и оттенъци.
— Седнете, моля — каза тя, докато наливаше. — Моля.
Нинив се разположи на един стол с кожена облегалка, Елейн също седна и домакинята им поднесе чашите, след което изтича за лъжички.
— Съобщението? — каза Нинив, след като жената най-после седна срещу тях. Госпожа Макура беше твърде нервна, за да се сети да докосне чашата си, затова Нинив разбърка малко мед в своята и отпи; беше горещ, но имаше хладен аромат на мента.
— Приятен вкус — промърмори Елейн над ръба на чашката си. — От какво е чаят?
„Добро момиче“ — помисли си Нинив.
Ръцете на шивачката заиграха нервно до чашата.
— Тарабонски чай. От… от Сенчестия бряг…
Нинив пак отпи и повтори настоятелно:
— Съобщението. Не сте провесили оная китка само за да ни каните на чай. Каква е спешната ви вест?
— Ах. Да. — Госпожа Макура облиза устни, изгледа двете и изрече бавно: — Дойде преди около месец, с изричното нареждане да бъде чуто от всяка сестра, която мине насам. — Тя отново навлажни устните си. — Всички сестри са добре дошли да се завърнат в Бялата кула. Кулата трябва да бъде единна и силна.
Нинив изчака да чуе останалото, но другата жена замлъкна. Това ли беше ужасното послание? Тя погледна Елейн, но слънцето, изглежда, бе повлияло на момичето: отпусната на стола си, Елейн клюмаше, загледана в дланите си върху масата.
— Това ли е всичко? — настоя Нинив и с изненада усети, че се прозява. Май и нея я хващаше.
Шивачката само я гледаше напрегнато.
— Казах… — започна Нинив, но главата й изведнъж се оказа твърде тежка за шията. Забеляза, че Елейн се е отпуснала на масата, притворила очи и с провиснали рамене. Нинив с ужас зяпна в чашката в ръцете си. — Какво си ни дала? — изрече тя с удебелен език; вкусът на мента продължаваше да се усеща, но езикът й беше отекъл. — Казвай! — Остави чашката да падне от ръцете й, опря се на масата и се надигна. Коленете й трепереха. — Светлината да те изгори дано, какво ни даде?
Госпожа Макура дръпна стола си и отстъпи назад. Доскорошното притеснение се смени с кротко задоволство.
Мрак загърна Нинив; последното, което чу, беше гласът на шивачката:
— Дръж я, Люси!
Глава 10
Смокини и мишки
Елейн осъзна, че я носят нагоре по някакво стълбище, за раменете и глезените. Отвори очи. Можеше да вижда, но останалата част от тялото й все едно че принадлежеше на някой друг. Дори мигането й беше бавно. А мозъкът й сякаш бе натъпкан с гъши пух.
— Тя е будна, госпожо! — изпищя Люси и едва не изпусна краката й. — Гледа ме!
— Казах ти да не се тревожиш. — Гласът на госпожа Макура дойде някъде откъм главата й. — Тя не може да прелива, нито един мускул да помръдне не може, след този чай от корен на вилняк в нея. Случайно го открих, но ето че ми свърши добра работа.
Вярно беше. Елейн висеше между тях като парцалена кукла, задникът й се удряше в стъпалата, а да прелее беше все едно да се опита да побегне. Верния извор го усещаше, но да се опита да го прегърне беше все едно да вдигне игла върху огледало с вкочанени от студ пръсти. Обзе я паника и по бузата й потече сълза.
Навярно тези жени смятаха да я предадат на Белите плащове за екзекуция, но тя не можеше да се насили да повярва, че Белите плащове разполагат с жени, които слагат капани с надеждата някоя Айез Седай да се улови в тях. Оставаше да са Мраколюбки, при това почти със сигурност служещи на Черната Аджа, както и на Жълтата. Със сигурност щяха да я дадат в ръцете на Черната Аджа, освен ако Нинив не бе успяла да се измъкне. Но ако се беше измъкнала, значи самата тя не можеше да разчита на никой друг. А нито да се помръдне можеше, нито да прелее. Изведнъж осъзна, че й се иска да изкрещи, но единственото, което излезе от устата й, беше тънък гъгнив стон. Цялата й сила отиде, за да го заглуши.