Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
— Там горе! В личната ми ложа. Скоро ще дойда при вас. Пожелайте ми късмет! После тръгна, като една малка вихрушка от намазана с гел коса, блестящи зъби и светнали, искрящи очи.
Натаниел и Кити се качиха по стълбите. Горе имаше спусната завеса. Дръпнаха я настрани и се вмъкнаха в малко пространство, окичено със сатенени драперии. Три богато украсени стола бяха обърнати към нисък парапет. Долу, в ниското, се виждаше сцената, наполовина скрита зад дебели завеси, мястото на оркестъра и истинско море от столове, пълно с дребни, движещи се глави. Осветлението беше приглушено. Тълпата мърмореше като вятър в гора, а в дъното оркестърът издаваше нехармонични звуци.
Те седнаха — Кити на най-далечния стол, а Натаниел до нея. Той се наведе и прошепна в ухото й:
— Това е голяма чест за вас, госпожице Джоунс. Несъмнено вие сте единствената обикновена гражданка тук. Виждате ли ложата насреща? Онзи човек, който се навежда напред с непохватното нетърпение на ученик? Това е нашият министър-председател. До него седи господин Мортенсен, обичният ни министър на войната. Онзи с шкембето е Колинс, от Хоум Офис. В ложата отдолу седи Шолто Пин, прочутият търговец, онзи — с навъсеното лице. Вляво, прозяваща се като котка, е Уитуел, шефът на сигурността. Госпожица Фарар, от полицията, е в другата ложа…
Той спря. Сякаш усетила погледа му, Джейн Фарар бе насочила поглед към него над огромната, тъмна бездна. Натаниел я поздрави иронично, като махна леко с ръка. Чувството на вълнение от безразсъдството му се бе засилило през изминалите минути. Ако всичко вървеше добре, Аскобол и другите скоро щяха да заловят Хопкинс. Щеше да види как скъпата госпожица Фарар ще се справи с това утре. С известно маниерничене той отново наведе глава към Кити Джоунс.
— Колко жалко, че Съпротивата вече я няма — прошепна той. — Една добре насочена бомба тук би обезглавила правителството.
Беше вярно. Партерът долу бе претъпкан с всички второстепенни министри, техните съпруги, помощници, заместници и специални съветници. Наблюдаваше безспирното въртене на глави и как всеки човек сравняваше мястото си с това на съперниците си. Видя проблясъците на бинокли, чу шумоленето на опаковки от бонбони, усети вълнението, което излъчваше тълпата. На второ и трето ниво се виждаха множество малки дяволчета, които подскачаха и се въртяха на раменете на господарите си, трескаво издуваха гърди и бицепси до невероятни размери и си разменяха обиди със своите съседи.
Звуците от оркестъра замряха. Изпищя цигулка, а след това всичко затихна.
Светлините в залата изгаснаха. Прожектор освети завесите в средата на сцената.
Тишина.
Забиха барабани, възторжени звуци се разнесоха откъм страната на тромпетите. Завесите трепнаха и се отдръпнаха встрани.
Отпред излезе Мейкпийс, великолепно пременен в редингот от зелено кадифе. Той разпери ръце като майка към децата си и прие аплодисментите на публиката. Последваха два поклона към балконите и един към партера. Той вдигна ръце.
— Дами и господа, много сте мили, много сте мили. Моля ви! — Приветствията замряха. — Благодаря ви. Преди да започне шоуто, едно специално обявление. За мен е привилегия — не, за мен е чест — да представя последната си творба пред такава забележителна публика. Виждам, че тук са всички велики мъже и жени, в пълен състав, водени от прекрасния господар на добрия вкус, господин Рупърт Девъро. Разумно направи пауза за ентусиазираните приветствия.
— Точно така. И точно заради привързаността, която всички ние изпитваме към скъпия Рупърт, аз написах От Уопинг до Уестминстър, един малък скеч, базиран на вдъхновяващия му живот. Както ще видите в описанията на програмите си, единствено сцената в спалнята на монахините е измислена. Всички останали чудеса, усещания, изненади и хора са твърдо базирани на фактите. Надявам се да научите нещо и да се забавлявате! — Последва лек поклон и широка усмивка.
— Както обикновено на моите представления, искам да ви помоля да не снимате със светкавици. Това може да обърка актьорите. Освен това, няколко от специалните ефекти, използвани на сцената днес, са с магически произход и ще бъдат създадени от няколко благоразположени демона. Тези илюзии ще изглеждат изключително приятно, ако гледате без контактните си лещи. Едва ли има нещо, което повече да развали насладата от една брачна церемония от гледката на две дяволчета със закръглени кореми, които пускат фойерверки. — Смях. — Благодаря. Мога ли да ви помоля да освободите всички лични демони по време на шоуто, за да не се окажат разсейващи. Насладете се на вечерта. Нека тя остане незабравима!