Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Не че трябваше да използва сила, разбира се, или поне не спрямо обикновените. Кити Джоунс бе права за това. Той погледна към мястото до него, съвсем наблизо, където седеше момичето и се взираше навън в нощта със забележително спокойствие.
Тя беше втората причина за възвръщането на енергията му, за повторното пламване на искрата в него и той бе много доволен, че я беше открил. Косата й беше по-къса отколкото я помнеше, но езикът й бе остър както винаги. При спора им пред странноприемницата, тя бе отрязала преструвките му като с нож, засрамвайки го постоянно чрез пламенната си увереност. И все пак — и това беше най-странното — той откри, че много иска да продължат да разговарят.
Съвсем не заради предположението, че тя знаеше повече за ранната кариера на Бартимеус, отколкото той смяташе за възможно. Натаниел се навъси. Това наистина беше много странно… Но то можеше да се проучи на спокойствие след пиесата и след като — с малко късмет — джиновете му се завърнеха триумфално. Самият Бартимеус можеше да хвърли известна светлина по въпроса. Какво щеше да прави с нея наистина не знаеше.
Гласът на шофьора прекъсна унеса на Натаниел.
— Почти стигнахме театъра, сър.
— Добре. Колко време отне?
— Дванайсет минути, сър. Трябваше да мина по обиколния път. Центърът на града все още е барикадиран. Има демонстрации в парковете и много полиция.
— Е, ако имаме късмет, ще изпуснем началото на представлението.
Кити Джоунс проговори за пръв път по време на пътуването. Както и преди, той бе впечатлен от спокойствието й.
— И каква е тази пиеса, която трябва да изтърпя?
Натаниел въздъхна.
— Една премиера на Мейкпийс.
— Нали не е онзи, който е писал Лебедите на Арабия?
— Опасявам се, че е точно той. Министър-председателят е негов почитател, затова всички магьосници в правителството, от Съвета надолу до всички трети секретари, трябва да присъстват на шоуто под страх от пълното му неодобрение. Това е от първостепенна важност.
Тя се намръщи.
— И това при положение, че има война, а хората се бунтуват по улиците ли?
— Дори и при това положение. И аз си имам жизненоважна работа тази вечер, но трябва да я отложа, докато не падне завесата. Само мога да се надявам, че има много антракти. — Усети гадателското си стъкло в палтото. Между действията щеше да провери напредъка на джиновете.
Навлязоха по Шафтсбери авеню — една крива улица, претрупана с ресторанти, барове и театри, много от тях построени наскоро от най-добри материали, като част от мерките на правителството за премахване на бедняшките квартали. Сияещи неонови светлини, едно ново изобретение от Япония, изписваха имената на всяко заведение в розово, жълто, бледомораво, алено. По улиците, придружени от нощната полиция, се смесваха тълпи от нисши магьосници и обикновени граждани от висшата класа. Натаниел се огледа за признаци на обществени безредици, но тълпата изглеждаше спокойна.
Лимузината намали и спря на едно отделено с въжета място под златист навес. Зад барикадите стояха полицаи и магьосници от сигурността в черни палта. Под тях бяха коленичили няколко фотографи с фотоапарати върху триножници. Предната част на театъра бе ярко осветена; от улицата до отворените му врати се простираше изискан червен килим.
На килима стоеше нисък, закръглен джентълмен и трескаво размахваше ръце. Със спирането на колата Куентин Мейкпийс подскочи напред и отвори рязко най-близката врата.
— Мандрейк! Най-после си тук! Нямаме и секунда за губене.
— Съжалявам, Куентин. Проблеми по улиците… — Откакто бе станал свидетел на отвратителния експеримент на драматурга с обикновения, Натаниел изобщо не го харесваше. Мъжът беше като заразна болест и трябваше да бъде премахнат. Но всяко нещо с времето си.
— Знам, знам. Хайде, излизайте! След три минути трябва да съм на сцената! Вратите на залата са затворени, но аз съм ви подготвил място в личната ми ложа. Да, да — и за твоята приятелка. Тя е далеч по-красива от мен и теб, ще можем да се наслаждаваме на блясъка й! Хайде, бързо! Остават по-малко от две минути!
С множество ръчкания, дърпания и други движения, господин Мейкпийс извлече Натаниел и Кити от колата и ги поведе по килима към вратите на театъра. Силната светлина във фоайето ги накара да замижат. Не се възползваха от възглавничките и пенливото вино, предлагано им от кланящи се прислужници. Стените бяха покрити с плакати, рекламиращи пиесата: повечето изобразяваха Куентин Мейкпийс, усмихнат, намигащ или замислен, показан от различни ъгли. Самият той спря при едно тясно стълбище.