Портата на Птолемей

Бяха опасни времена в Египет. От юг покрай водопадите се бяха промъкнали нашественици и бяха изклали жителите на граничните градове. Бедуинските племена плячкосваха търговските кервани, борещи се с пустинята. В морето берберски пирати ограбваха корабите. Съветниците на царя го подтикваха да потърси помощ от чужбина, но той беше стар, горд и изморен, и отказваше.

В едно позакъсняло усилие да умири враговете си в двора, Птолемей постави талантите си на техните услуги. Това, както той бе щастлив да признае, означаваше мен.

— Трябва да простиш обидата — казваше той, докато седяхме на покрива през нощта преди да тръгна. — С цялото ми уважение към Афа и Пенренутет, ти, скъпи ми Рекит, си най-силният от служителите ми. Сигурен съм, че ще извършиш чудеса в името на нацията. Следвай заповедите на армейските капитани и импровизирай, когато е необходимо. Извинявам се за всички трудности, които може да понесеш, но в дългосрочен план ти също ще се облагодетелстваш. С малко късмет, твоите усилия ще разкарат агентите на братовчед ми от гърба ми и ще ми позволят да завърша изследванията си.

Носех образа на благороден пустинен лъв и ръмженето ми съответно бе ниско и дълбоко.

— Не знаеш нищо за низостта на човешкото сърце. Братовчед ти няма да спре, докато не те види мъртъв. Шпиони наблюдават всяка твоя стъпка: хванах две свещенически дяволчета да дебнат в банята ти тази сутрин. Поговорихме си и понеже стана въпрос, сега вече служат на теб.

Момчето кимна.

— Радвам се да чуя това.

Лъвът се оригна.

— Да, те любезно дариха същността си, за да подсилят моята. Не гледай така изненадано. В нашия свят така или иначе всички сме едно цяло, нали ти казах.

Както винаги дори и най-беглото споменаване на Другото място бе достатъчно: очите на господаря ми проблеснаха с някаква далечна светлина; лицето му стана замечтано и замислено.

— Рекит, приятелю — рече той, — ти ми каза много, но има още неща, които искам да науча. Смятам, че още няколко седмици работа ще са достатъчни. Афа има известен опит с шаманите от една далечна земя. Той ме съветва според техните методи за напускане на тялото. Като се върнеш… Е, нека изчакаме и ще видим.

Опашката на лъва биеше ритмично по камъните на покрива.

— Трябва да се съсредоточиш върху опасностите в този свят. Братовчед ти…

— Пенренутет ще ме пази, докато те няма, не се бой. Виждаш ли, сега палят стражевия огън на кулата. Флотата се събира долу. Трябва да тръгваш.

Последва много работа за мен, като през цялото време нямах контакт с господаря си. Отплавах с египетската флота да се бия срещу пиратите и участвах в една решаваща битка край берберския бряг98. После марширувах с войската към пустинята и устроихме засада на бедуините, отвеждайки множество заложници99. По време на обратния ни поход бяхме нападнати от група джинове с чакалски глави, които едва разгромихме.