Портата на Птолемей
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Портата на Птолемей». Краткое содержание книги:
Песента свърши. Господин Девъро, министър-председателят на Великобритания и Империята, стана на крака. Очите му лъщяха от сълзи и той трескаво аплодира финала. Зад него в ложата, трима от личните му бодигардове бяха пленени и заклани. Той дръпна розата от ревера си и я хвърли долу към младежа на сцената. Един демон пристъпи към него; Девъро не го усети — той викаше за бис. Младежът на сцената спря, вдигна розата и с внезапен прилив на енергия я размаха към официалната ложа. В този момент съществото, надвиснало над рамото на министър-председател излезе от сянката. Младежът изквича, люшна се на краката си и припадна. Рухна и се заби в гърлото на тубата. Девъро отстъпи стреснато назад и се сблъска с демона. Извърна се и изхленчи веднъж. Черните крила го обгърнаха.
За Натаниел всичко това се случи за секунда. Долу в ниското вълната от дяволчета бе стигнала до предните места на партера. Всяка човешка глава бе вързана и със запушена уста. На всяко рамо подскачаше триумфиращ демон.
Паникьосаният му поглед се отправи към ложата на Фарар. На нейното място седеше ухилен демон, а на рамото му имаше някакъв гърчещ се вързоп. Отвърна очи и съзря единствения магьосник, който оказваше някаква истинска съпротива.
Господин Шолто Пин, седнал в ложата си, не си беше махнал лещите по простата причина, че не носеше такива. Той беше пренебрегнал разпореждането на Мейкпийс и бе задържал монокъла си здраво фиксиран на лявото си око. От време на време го махаше и го лъскаше с носната си кърпичка. Точно когато бе зает с това, вълната от дяволчета нахлу в партера. Все пак той върна монокъла навреме на окото си, за да ги види по средата на действията им.
Той изрече клетва, хвана бастуна си и се обърна. Видя три големи сенки, промъкващи се в ложата му. Без предисловие, Шолто вдигна бастуна си и изстреля плазма. Едната сянка изскимтя и се разпадна на прах. Останалите се хвърлиха настрани — едната към тавана, другата се притисна към пода. Бастунът отново стреля: сянката на тавана бе уцелена от рикошет и осакатена. Хленчеща, тя падна и се просна на един стол. Но сянката от пода скочи напред. Тя сграбчи бастуна на възрастния човек и, използвайки я като сопа, го просна на пода.
От насрещната ложа Мейкпийс наблюдаваше това неодобрително намръщен.
— Винаги е така — рече замислено. — Никоя творба на изкуството не може да е напълно съвършена — винаги има някакъв недостатък. Все пак, като изключим Пин, мисля, че можем да считаме това за добре свършена работа.
Придържайки ножа притиснат към гърлото на Натаниел, драматургът стана от стола си и пристъпи напред, за да може по-добре да огледа сцената. Адски внимателно Натаниел извърна глава на сантиметър; очите му срещнаха тези на Кити. Понеже не носеше лещи, момичето стана свидетел едва на края, когато плазмите на Пин избухнаха в мрака и, един по един, победилите демони станаха видими на първо ниво. С широко отворени очи тя погледна Натаниел и най-после видя Мейкпийс и ножа. Лицето й изразяваше объркване, съмнение, недоверие. Натаниел задържа погледа й — устата му се движеше трескаво, оформяйки безмълвни молби. Веждите му се опитаха да изпишат сложни просби. Ако можеше ножът да бъде отблъснат само за миг, щеше да скочи върху Мейкпийс и да го изтръгне от ръцете му. Бързо — само ако успееше тя да действа сега, докато лудият бе разсеян…
Кити извърна очи към Мейкпийс, после отново към Натаниел. Веждите й се смръщиха. По лицето на Натаниел се стичаше пот. Нямаше да стане. Тя нямаше да му помогне. И защо да го прави? Тя го презираше.
Мейкпийс се бе облегнал на парапета и избухваше в сподавени пристъпи на смях при вида на униженията долу. При всеки гърч ножът се притискаше все по-силно в гърлото на Натаниел.
Тогава Натаниел видя как Кити едва кимна. Видя как се напрегна, готвеше се да скочи. Той облиза устни и се приготви…
Кити Джоунс скочи напред. Моментално една светкавица от зелена енергия се разби в нея, отхвърляйки я силно назад към парапета, който изпука и се счупи от удара. По тялото й заигра яркозелен огън. Крайниците й се тресяха, косата димеше. Огънят изгасна. Кити се преви, главата и ръката й останаха да висят през парапета над залата. Очите й бяха наполовина отворени, невиждащи.
От лявата ръка на господин Мейкпийс се издигаха и димяха зелени пламъци, но другата продължаваше да държи ножа на гърлото на Натаниел. Очите му се бяха свили до размера на стафиди, зъбите му бяха оголени.