Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Ох… — почна Ерик. — Виждам, че си довел Хелън Джейкъби и децата й.
— Да — отвърна Ру. — Те станаха част от живота ми. — Той се ухили. — Всъщност Хелън е чудесна жена и двете с Карли се сближиха много. А децата се разбират като котенца от едно котило. Обаче я ми кажи каквото ще ми казваш. Не искаш да си говорим за Хелън Джейкъби, нали? Забила ти се е някоя кост в гърлото. Много добре те познавам, Ерик фон Даркмоор. Все пак съм най-добрият ти приятел, нали? Искаш нещо. Никога не си знаел как да поискаш, така че просто си го кажи.
— Искам да скриеш Кити — тихо каза Ерик.
Очите на Ру се разшириха. От всички, които не бяха членове на Двора на принца, той знаеше най-много за това, което става в Кралството. Беше служил в частите на Калис и бе виждал с очите си опустошенията, причинени от Изумрудената кралица. Знаеше за подготовката за предстоящата война, тъй като различните му компании имаха най-много сделки с Короната. Можеше доста точно да прецени какви отбранителни приготовления се правят и къде, защото тъкмо неговите фургони караха въоръжение и провизии.
Но също така знаеше какво е положението на Кити и каква бе тя преди да я залови лорд Джеймс, и знаеше какво означава да си позволиш да надхитриш херцога на Крондор. Поколеба се за миг, след което каза:
— Готово.
Облекчението на Ерик бе неудържимо. Той дори се просълзи, но се овладя и прошепна:
— Благодаря.
— Кога смяташ да я измъкнеш от града?
Ерик се озърна, за да се увери, че никой не ги подслушва, и каза:
— Призори. Намерил съм й прости дрехи и перука. Ще се смеси с фермерите, които ще тръгнат да се връщат по близките села. Оставил съм пари и кон за нея в хана „Тихия петел“ близо до село Есфорд. Ханджията мисли, че дъщерята на някакъв богат търговец ми е пристанала, и му е платено достатъчно, за да не задава въпроси.
Ру се ухили. Беше заел пари от Ерик, за да почне търговията си, и тази относително малка сума, която бе получил, се беше върнала при Ерик хилядократно.
— Значи най-после намери полза от парите, дето ти ги дадох?
Ерик се усмихна вяло.
— Да, най-после.
— Е, надявам се да не си му платил прекалено. Това е един от моите ханове и можеше да получиш услугата безплатно.
Ерик се засмя.
— Има ли нещо в Крондор, което да не е твое?
Ру погледна към Силвия, която тъкмо се смееше на нещо, казано от Дънкан, и отвърна:
— Да, за съжаление.
Ерик не обърна внимание на намека и попита:
— Ти кога тръгваш за имението си?
— Утре. Кити трябва само да преспи в хана. Утре може да дойде при нас. Ще я сложа на работа в кухнята и ще кажа на Карли и на слугите, че й правя услуга. — Замисли се и добави: — Все едно е от някой от хановете ми, по-късно ще реша от кой точно, и ще измисля някоя история с ханджийска свада. — После добави: — А след ден-два ще кажа на Карли истината и тя ще си мълчи. Обича романтичните истории.
— Както решиш, Ру. Благодаря ти.
— О, я стига — каза дребосъкът. — По-добре да се връщаме към удоволствията на деня и да се поомешаме. Ти сигурно ще идеш в „Счупения щит“, нали?
— Веднага щом успея да се измъкна. — Ерик се усмихна. — Там ще се чудят дали не сме се скарали, ако не прекарам Банапис с нея.
На Ру му хрумна нещо и той прошепна в ухото на Ерик:
— Отведи я в храма и се ожени за нея. Дори Джеймс да разбере, няма да се разгневи толкова, щом спасяваш жена си от предстоящото клане.
Ерик остана поразен.
— Брак? — Погледна приятеля си. — Изобщо не бях помислял за това.
Ру присви очи.
— Твърде от дълго си войник, затова.
Засмяха се. После Ерик се обърна и видя, че Карли се приближава към тях.
— Госпожо Ейвъри, връщам ви съпруга.
Карли се усмихна.
— Благодаря. Децата се отегчиха и ще ги водим в двора да видят жонгльорите и шутовете.
— Пазете се от шарлатаните — каза Ру. — Нищо не купувайте. Ще дойда след малко.
Ерик разбра, че се шегува, понеже Карли му махна пренебрежително. Двете е Хелън взеха децата, сбогуваха се със съпругата на херцога и си тръгнаха.
Изведнъж Ерик и Ру ги жегна паника, защото видяха, че лейди Гамина ги гледа. Бяха твърде добре запознати с дарбата й да чете хорските умове и веднага усетиха, че е почувствала какво кроят.
По лицето й мина сянка на укор, а после тя дойде при тях. Двамата се поклониха и Ерик каза:
— Херцогиньо, за нас е чест.
— От теб никога няма да се получи убедителен лъжец, Ерик, така че не се опитвай — каза лейди Гамина и после се обърна към Ру. — И ти не се опитвай да го учиш. Толкова честни мъже като Ерик са малко и се срещат много рядко. — Вгледа се в лицето на Ерик. — Никога не бих се натрапила съзнателно в чуждите мисли, освен ако съпругът ми не ме помоли за доброто на държавата… — В очите й блесна някакво съжаление. — Но понякога мислите сами идват при мен неканени, от онези, които не разбират, че просто „крещят“ тревогите си. Обикновено е нещо свързано с големи чувства. — Тя се усмихна. — Защо така изведнъж извика „брак“, Ерик?