Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
провизии и да се махнат от града. От оставащите близо сто и петдесет възрастни Джарвис беше
избрал десет, които да вдигнат барикада от дърветата, които повалиха, а после набързо
подредиха, за да пазят южния път - най-прекия откъм мината, той минаваше през хълмиста и
рядко залесена област.
- Няколко от мъжете ми събират дървета, за да барикадират северния път извън града, след като децата заминат. Всички останали искат да чакат в църквата - каза Джарвис на Том, който беше посетил замрялото училище за няколко много специфични предмета, преди да се
отправи към камбанарията на черквата. - Поне докато Фин е в селото.
- Какво? Защо? Не може да си сериозен. - Том беше ужасен. - Джарвис, трябва да накараш
хората да се махнат. Ще бъдат седящи мишени. Трябва да се махнат от Рул. Това не е Денят на
14
Страшния съд. Това не е Джоунстаун 2. За бога, никой не иска от бас да пиете смъртоносен
коктейл. Те ще ви убият.
- Но преподобният е прав. Никое място не е истински безопасно. - Очите на Джарвис
бяха хлътнали толкова дълбоко в черепа, че беше нужно фенерче, за да се видят. - Утешава ни да
се събираме. Не мога да им го отнема. Освен това нашите внуци най-после си идват у дома и... -
гласът му пресипна. - Те са наша отговорност, винаги са били. Ако внук ми е с Фин, трябва да
знам, че е в покой.
Никакви аргументи не можаха да променят решението на стареца, нито на някой друг и
накрая Том се предаде.
По-късно, докато пресичаше площада към кметството, Том забеляза хора да пълнят
църквата. Витражите блестяха в различни цветове, нещо, което за него би било успокояващо във
всяка друга нощ. Докато изкачваше стъпалата на кметството, слабите звуци на химн долетяха
през отворената врата на църквата: „Не се страхувам от враг, когато Твоята ръка ме
15
благославя“ 1.
Осакатеният крак го мъчеше от всичкото това качване и слизане, да не споменаваме борбата
с кофите грунд и торбите висококачествена тор, които качи в задната стая на склада, разположена точно над затвора, и за кутиите с дизел и мазут, които също беше качвал на гръб.
Надяваше се да е улучил точните пропорции. Отправи се надолу, за да провери вентилационните
тръби на сградата. Вече беше открил, че са достатъчно широки, за да може той да пропълзи през
тях. (Слава богу, че нямаше клаустрофобия.) Сега трябваше само да разбере колко далеч може да
опъне шнура на детонатора и дали сметките му бяха точни. Нужно беше само да спечели някакви
си петнайсет-двайсет минути отвън.
„А после мракът ще се задълбочи - помисли си Том. - Независимо дали ни харесва, или не.“
Два часа по-кьсно чу тропота на ботуши.
- Том?
- Тук горе, Крис. Отляво на теб. Задръж! - Беше легнал по гръб на високия рафт, в ръцете
му имаше отчасти разглобен часовник, а таванът на затвора беше на стъпка от лицето му.
Пъхайки пръст върху едно от колелцата на часовника, той внимателно постави тресчица от
издялана кибритена клечка между един зъб и входния палец на лоста, преди бавно да освободи
натиска върху колелцето. Палецът се заби в дървото, но не го счупи. Механизмите на часовника
бяха неподвижни, стрелките бяха замръзнали. - Така - каза Том, като нежно постави часовника
настрани и извади чифт клещи, - хората на барикадата готови ли са?
- Толкова, колкото могат да бъдат. Децата ще тръгнат след още час.
- Доста рисковано. Скоро ще се съмне.
- Нищо не може да се направи. - Крис внасяше кутии с пропан и бензин. - Знаех, че
всички тези неща са тук, но какво планираш? Това ми дава изцяло нова перспектива.
- Да. Само се надявам, че взривът ще бъде достатъчен.
Том проби дупка в единия край на сивкавобял блок и плъзна вътре тънко парче патинирана
тръба - да, достатъчно близо, за да мине за M18 с малко късмет, - после използва зъбите си, за да
откъсне парчета изолирбанд.
- Събра ли хората си?
- Които са останали. Поначало Пощадените не бяхме много, а сега са дори по-малко. Пру
и Грег са най-големите. Щях да пратя и двамата, но предпочитам Грег да дойде с нас. Има едни
момчета - Ейдьн, Лушън и Сам, - след като заминах, те са минали към тъмната страна.
Заключили са Пру и Грег. Не вярвам на Ейдън и на хората му, но не мога да ги оставя. Няма да е
редно.
- Това са твоите хора, ти решаваш. Но наистина ли ги искаш за дълго време? Накрая ще
трябва да избираш.
- Знам. - Крис сви рамене. - Всички сме Пощадени. Ако успеем да се измъкнем, може би