Любов под гибелна звезда
- Автор: Анджелини Джоузефин
- Серия: Любов под гибелна звезда #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Любов под гибелна звезда». Краткое содержание книги:
Хелън положи всички усилия да се включи в разговора, но почти нямаше желание и сили да дъвче, камо ли пък — да се смее и шегува. От реакциите на Касандра и Ариадна долавяше, че приятелите й се правят на остроумни и забавни, но едва можеше да стои будна, камо ли — да участва в разговора.
Непрекъснато мислеше за летене. Е, всъщност непрекъснато се улавяше, че мисли за Лукас, но в мига, щом мислите й преодолееха това препятствие, тя се разравяше из въображението си и вместо това се замисляше за летене. Реши, че може би по-късно щеше отново да пробва сама, но този път щеше да го направи вътре в дома си, за да няма опасност да се отклони нанякъде. Макар че перспективата да остави ветреца да я отнесе нанякъде, точно сега не й се струваше толкова лоша идея.
— Лени! Звънецът бие — каза Клеър, вече преметнала чантата си на рамо. Хелън скочи и си събра нещата, докато приятелите й се стрелкаха взаимно с погледи зад гърба й.
Клеър се опита да говори с Хелън по време на тренировката по бягане, но в крайна сметка се отказа, когато Хелън започна вместо това непрекъснато да извърта разговора, за да я пита как е. Хелън нямаше нужда от съжаление и не искаше да говори за себе си. Просто искаше да изключи мозъка си и да се понесе плавно във въздуха.
В крайна сметка, Клеър схвана намека и заговори за партито с голям празничен огън на плажа тази вечер. Беше й трудно да реши дали да се вози при Ариадна или не.
— От една страна искам да я опозная по-добре, но това би означавало, че ще трябва да отида с нея и Джейсън, а той винаги намира начин да започне спор с мен. Сигурна ли си, че не можеш да си вземеш свободна вечер от работата? Можем да пътуваме с Мат — каза оптимистично Клеър.
— Знаеш, че не мога.
— Сигурна съм, че ако помолиш Кейт, ще ти позволи — придумваше я Клеър.
— Гиг? Наистина не искам да прекарам вечерта, седнала на студения пясък, гледайки как всички се натискат — каза Хелън с нетърпящ възражения глас. — Но ти би трябвало да отидеш и да се забавляваш. И кой знае? Може би двамата с Джейсън ще се спогодите поне веднъж.
Клеър се впусна в тирада за това, колко я дразнел Джейсън, понеже вечно спорел. Слушайки само с половин ухо, Хелън манипулираше умело въздушните течения около себе си, упражнявайки летенето, без да изключва гравитацията. Нямаше търпение да се прибере у дома тази вечер след работа и да опита.
Скрит зад една пясъчна дюна, Креон броеше минутите, които минаваха, докато братовчедите му Хектор и Джейсън оставаха под водата. Не беше знаел за този им талант и беше щастлив, че по стечение на обстоятелствата бе станал негов свидетел. Беше изгубил дирите на Лукас по-рано, което се случваше често, предвид факта, че малкият му братовчед можеше да лети, и трябваше да се задоволи да проследи Джейсън и Хектор до това нелепо парти на плажа. Докато гледаше как братовчедите му щурмуват вълните и излизат с небрежна походка от тътнещата морска вода, той кипеше от негодувание. Целият този талант — пропилян за страхливци, които се бояха твърде много от боговете, за да ги предизвикат, и бяха твърде отдадени на собственото си удоволствие, за да се замислят за последиците, които флиртуването с човешки момичета можеше да има за цялата им Династия.
Джейсън прекара по-голямата част от вечерта, разговаряйки с дребничко японско момиче. Изглежда умееше да се владее в близост до жени, но нещата с Хектор стояха различно. Още нямаше и полунощ, а Креон вече го беше видял да се търкаля в пясъка с две различни момичета. Не знаеше ли Хектор колко лесно е за Потомците да направят дете на някоя жена? Нима този идиот, братовчед му, наистина искаше първородното му дете да е от някаква си безхарактерна хлапачка? Очевидно Хектор не го беше грижа за тяхната Династия, иначе нямаше да си милее времето с такива глупави момичета. Беше толкова обидно и мъчително, че Креон трябваше да извърне поглед и да стисне зъби. На този остров имаше само едно момиче, което им бе равно по положение. Само едно момиче, достойно за вниманието му.
Хелън. Но Лукас не я оставяше и за миг, а това принуждаваше Креон да се държи на разстояние от нея. Не можеше да влезе в директен сблъсък с братовчедите си, иначе мисията му под прикритие щеше да бъде провалена, но на няколко пъти го беше обмислял. Лицето на Хелън се беше запечатало в ума му. Той си спомни сблъсъка им в тресавищата. Страхът и гневът в очите й, докато го преследваше, бяха неподправени, толкова страстни, че бяха почти прекалено буйни, за да им устои. Тя беше силна, и въпреки това — в такова пълно неведение за потенциала си, че беше почти безпомощна. Ръцете му се разтрепериха при мисълта да я надвие; но трябваше да бъде търпелив.