Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Денят беше започнал с малък обяд в хотелския апартамент на гостуващ аржентински парламентарист, където няколко души от различни националности бяха говорили надълго и нашироко за климата в Аржентина, за земята, ресурсите, нуждите на народа и ценността на динамичното, прогресивно отношение към бъдещето. Споменаха съвсем накратко, че след две седмици Аржентина ще бъде обявена за народна република.
След обяда бяха изпили няколко коктейла в дома на Орън Бойл, заедно с един-единствен ненатрапчив господин от Аржентина, който стоеше мълчаливо в ъгъла, докато двама високопоставени служители от Вашингтон и неколцина техни приятели с неясни позиции говореха за националните ресурси, металургията, минералогията, съседските задължения и благоденствието на планетата. И споменаха, че до три седмици Аржентинската и Чилийската народни републики ще получат заем от четири милиарда долара.
Последва малко парти в частното помещение в бара, построен като изба под покрива на един небостъргач — неофициална сбирка, организирана от него, Джеймс Тагарт, за директорите на наскоро основана компания — Корпорацията за междусъседско приятелство и развитие, на която Орън Бойл е президент, а един строен, грациозен, пълен с енергия мъж от Чили — ковчежник. Името му беше сеньор Марио Мартинес, но Тагарт го беше нарекъл — заради духовната близост — сеньор Къфи Мийгс. Поговориха за голф, конни надбягвания, състезания с лодки, коли и жени. Не беше необходимо да споменават — всички го знаеха, че Корпорацията за междусъседско приятелство и развитие има изключителни права да управлява с двайсетгодишна „мениджърска концесия“ цялата индустриална собственост на народните републики в Южното полукълбо.
Последното събитие за деня беше голям прием с вечеря в дома на сеньор Родриго Гонсалес, дипломатически представител на Чили. Никой не беше чувал за сеньор Гонсалес преди година, но той беше станал прочут с партитата, които организираше през последните шест месеца, откакто беше пристигнал в Ню Йорк. Гостите му го описваха като прогресивен бизнесмен. Разправяха, че е изгубил собствеността си, когато обявили Чили за народна република и национализирали цялата едра собственост, с изключение на онази, която принадлежеше на гражданите от назадничави страни, които не бяха на народа, като Аржентина; но той беше заел просветителска позиция и се беше присъединил към новия режим, поставяйки се в услуга на страната си. Домът му в Ню Йорк заемаше цял етаж от един изключително скъп хотел.
Имаше пълно, празно лице и очи на убиец. Докато го наблюдаваше на приема, Тагарт заключи, че човекът е непроницаем за всякакви чувства — изглеждаше така, сякаш нож можеше да премине незабелязано през увисналите му слоеве плът, само дето имаше похотлива, почти сексуална наслада в начина, по който търкаше краката си в дебелите персийски килими, или потупваше полираната облегалка на стола си, или пък обгръщаше пурата си с устни. Съпругата му, сеньора Гонсалес, беше дребна, привлекателна жена, не чак толкова хубава, колкото си въобразяваше, но се радваше на репутацията на красавица благодарение на буйната си нервност и енергия и странната си небрежна, топла и цинична самоувереност, която сякаш обещаваше всичко на всекиго. Знаеше се, че онова, с което търгуваше, беше основно шефския актив на съпруга й, във време, когато се търгуваше не със стоки, а с услуги. И докато я гледаше сред гостите, Тагарт беше намерил за забавно да се чуди колко сделки са били направени, какви директиви са били издадени, какви индустрии са били разрушени заради няколко случайни нощи, които повечето от тези мъже не са имали причини да търсят и едва ли вече си спомняха. Партито вече го беше отегчило, имаше само пет-шест души, заради които се беше появил на него, и дори не трябваше да говори с тях, а само да се видят и да разменят няколко погледа. Тъкмо щяха да поднасят вечерята, когато чу онова, за което беше дошъл: сеньор Гонсалес спомена, докато пушекът от пурата му се виеше над неколцината мъже, които се бяха насочили към креслото му, че по споразумение с бъдещата Аржентинска народна република собствеността на „Д’Анкония мед“ ще бъде национализирана от Народна република Чили след по-малко от месец, на 2 септември.
Всичко беше станало така, както беше очаквал Тагарт; неочакваното дойде, когато при тези думи той почувства непреодолимо желание да избяга. Беше почувствал, че не е в състояние да издържи отегчението на вечерята, сякаш някаква друга дейност беше нужна, за да посрещне тържествено тази вечер. Беше тръгнал из летния полумрак на улиците, едновременно като преследвач и преследван: преследвач на удоволствие, което нищо не би могло да му достави, празнувайки чувство, което не дръзваше да назове, но и преследван от ужаса да открие какъв точно мотив го беше подтикнал да планира това постижение и кой точно аспект от него му вдъхва трескавото чувство на удовлетворение.